Джеймс Патерсън - Котка и мишка

— И какво искаш да ми кажеш, доктор Фройд? Тия масови убийци са били пример за подражание, така ли?

— Нещо такова. Гари ми разправяше, че когато бил в мазето, си представял как извършва убийства и други злодейства, и то веднага щом го пуснели от мазето . Мисълта, че освобождаването от мазето му връщала свободата и силата, се превърнала за него в идея фикс. Стоял си в мазето, обзет от мисълта какво ще направи веднага след като го пуснат. Случайно да забелязваш наоколо места, прилични на мазета? Или пък около Юниън Стейшън?

Сампсън си показа зъбите, които бяха едри и много бели и оставяха у вас впечатление, че собственикът им може би ви харесва повече, отколкото си мислите.

— Тия тунели из гарите представляват мазето от детството на Гари, това ли искаш да ми кажеш? Излиза от тях и касапницата започва. Накрая си отмъщава на целия свят.

— Мисля, че това е част от обяснението — отвърнах. — Нищо, свързано с Гари, не е толкова просто. Но все пак е някакво начало.

Бяхме стигнали основния етаж на Пен Стейшън. Може би Сонежи е вървял по същия път вчера, когато е дошъл тук. Все повече се убеждавах, че Нюйоркското полицейско управление е познало. Сонежи като нищо би могъл да бъде убиецът и от Пен Стейшън.

Гледах как тълпа пътници бавно минава под непрестанно сменящите се цифри на главното информационно табло. Почти виждах как Гари Сонежи стои на мястото, на което бях застанал в момента, и доволно обгръща гледката с поглед: пуснали са го от мазето, за да се прояви отново като лошо момче! Да извърши прочути престъпления и да успее така, както не би успял и в най-смелите си мечти.

— Доктор Крос, предполагам 8 8 През 1871 година известният пътешественик и изследовател Дейвид Ливингстън изпаднал в голяма нужда от храни и лекарства на източния бряг на езерото Танганайка в Африка. Изпратеният му на помощ кореспондент на американския вестник Ню Йорк Хералд — Хенри Стенли, след дълго и изпълнено с трудности търсене най-сетне го намерил и когато това станало, журналистът се обърнал към него с думите: „Доктор Ливингстън, предполагам.“ Фразата станала крилата и възхитила тогавашния свят с прословутата си английска сдържаност. — Б.пр. .

Чух името си тъкмо когато двамата със Сампсън влизахме в ярко осветената чакалня на гарата. Срещу нас бе застанал брадат мъж със златна обичка на ухото и се усмихваше на собствената си шега. После протегна ръка напред.

— Аз съм детектив Манинг Голдман. Радвам се, че дойдохте. Вчера Гари Сонежи беше тук.

Каза го с абсолютна сигурност.

Двамата със Сампсън стиснахме поред ръката на Голдман, а също и на партньора му — млад детектив, който като че ли не обичаше Голдман.

Манинг Голдман бе облечен в яркосиня спортна риза, чиито три горни копчета бяха откопчани. Отдолу се виждаше нещо като моряшка фланелка, изпод която напираха червеникавокафяви, прошарени тук-там кичури косми. Затова пък партньорът му бе облечен в черно от главата до петите.

Голдман започна да разказва каквото знаеше за убийствата на Пен Стейшън. Нюйоркският детектив пращеше от енергия и приказваше като картечница. Ръцете му не спираха да жестикулират и целият му вид говореше, че е абсолютно уверен в уменията и способностите си. Фактът, че ни бе извикал да му помогнем, бе доказателство за това. Не се чувстваше заплашен от нас.

— Знаем, че убиецът се е качил дотук по стълбите от перон десет, точно както и вие двамата. Говорихме с трима свидетели, които може би са го видели във влака от Вашингтон — заобяснява Голдман. Мургавият му тъмнокос партньор не обелваше нито дума. — Въпреки това, не разполагаме с добро описание. Тримата свидетели дават три различни описания, в което според мен няма никаква логика. Имате ли някаква представа защо?

— Ако е бил Сонежи, той е много добър с грима и дегизирането и му доставя голямо удоволствие да лъже хората, особено пък полицията. Знаете ли къде се е качил на влака? — попитах аз.

Голдман хвърли поглед в черен, подвързан с кожа бележник.

— Спирките на този влак са били Вашингтон, Балтимор, Филаделфия, Уилмингтън, Принстън Джанкшън и Ню Йорк. Предполагаме, че се е качил във Вашингтон.

Хвърлих поглед към Сампсън, а после отново към двамата нюйоркски детективи.

— Сонежи навремето е живял в Уилмингтън заедно с жена си и малката си дъщеря. Роден е в района на Принстън.

— Тази информация я нямаме — отвърна Голдман.

Не можех да не забележа, че говореше само на мен, като че ли Сампсън и Гроза сякаш ги нямаше. Беше странно и всички останали се чувствахме неловко.