Джеймс Хърбърт - Луната

Жертвоприношение пред кого? Пред луната! Не, трябваше да има някаква логика, дори това да бе логиката на един луд. Тогава към някакво лунно божество може би? Изглежда, че в тази област на боготворене преобладаваха богините, затова нека да приемем, че жертвоприношението е към някоя от богините на луната. Божичко, ако можеха само да го видят отнякъде момчетата от участъка?

Добре! Съществуваха само няколко богини на луната, върху които си струваше да разсъждава. Да погледнем още веднъж списъка:

Диана

Артемис

Селена

Другите три, които всъщност бяха същите:

Агриопа — гръцка

Шеол — юдейска = Хеката

Нефис — египетска

Хеката. Защо името на тази му напомняше нещо, макар и много отдавна забравено и неясно? Попадането на нейното име по време на проучванията му го бе насочило към по-задълбочено запознаване с култовете към луната и свързаните с тях божества и богини. (Изглежда, че тя бе най-популярна сред всички богини, но защо това трябваше да означава нещо? Да погледнем — какво друго знаем за нея?)

Хеката. Богиня на мъртвите. Спиритически обреди, свързани с нея. Дъщеря на титана Персей и Астериа. Покровителка и наставница на вещиците. (Наистина ли започваше да вярва във всичко това?) Хеката. Ключарка на Ада, унищожителка на призраците от подземния свят. Нощем напуска царството на Хадес и броди по земята, съпровождана от кучета и душите на мъртвите, с коси, виещи се като разгневени змии, и глас, наподобяващ кучешки лай. Любимото й нощно убежище било близо до едно езеро, наречено Арлшрантиам фейзис , т.е. „езеро на убийствата“. (Биваше си я тази дума.)

Хеката. Притежателка на най-страшните тайни за тъмните сили, майка на магьосничките. (Какво точно му напомняше това име?)

Хеката. Също като луната, тя имала променлив и нестабилен характер. Понякога била благосклонна и майчински любвеобилна, проявявала се като съпруга и лечителка, бдяла над житата и стадата. Но другата страна на нейната природа — мрачна страна — постепенно надделяла над първата. Тя се превърнала в божество на ужаса, в богиня с тяло на змия и три глави — кучешка, конска и лъвска. Като в роман на Едгар Алън По. По дяволите, не можеше да повярва, че той бе преписал всичко това. Поне бе проявил достатъчно мъдрост, като реши да направи това проучване вкъщи.

Оуврой протегна ръка между купчините от книги, за да вземе вече преполовената чаша с кафе, правейки отвратителна гримаса, когато устните му докоснаха утайката от дъното. Остави чашата и се отпусна в креслото. Докъде щеше да го изведе всичко това? Пропиляно проучване или в него наистина имаше нещо логично? Имаха работа с човек с извратено и деформирано съзнание, който изкормваше мъртвите и обезобразяваше телата на жертвите. Някой, който оставяше в тях лунен камък като визитна картичка, който изпитваше наслада от психическите терзания на жертвите си. Не можеше да се нарече приятна личност. Но дали този някой извършваше жертвоприношения към лунно божество? Или още по-точно — към някоя от богините на луната?

Не, нямаше никаква логика.

Но неговата кауза със сигурност беше налудничава.

Защо Хеката му се бе сторила така позната? Какво му напомняше това име? Нещо, което беше виждал някъде…

Оуврой тежко изпъшка. Нямаше полза, вече бе достатъчно уморен, за да се напряга. Всичко кръжеше неистово в мислите му и нищо не се проясняваше. Легло. Малко сън. Разговор с Джоузи — божичко, та сега беше ли време за разговори? Щеше да поговори с нея на сутринта, тя винаги успяваше да му помогне да подреди мислите си. А може би бе тръгнал в напълно погрешна посока? Лунни богини, жреци, принасящи жертви, лунни камъни, хора със свръхчувствителни психични възприятия. Животът по време на дежурствата бе къде-къде по-лесен и прост!

Оуврой се изправи до масата, пъхнал ръце в джобовете си, и прегледа за последен път разпръснатите върху нея бележки.

Накрая повдигна рамене, загаси осветлението и отиде да си легне…

… А когато се събуди на сутринта, отговорът беше пред него, също като бледата светлина на неоновата лампа, разкъсваща мъглата. Не ярка, не особено силна, но все пак малка светлинка в дъното на тунела.

Забравил своята умора, инспекторът бързо се измъкна от завивките.

Пълнолуние…

— С кого разговарям?

— Здравей, татко!

— Здравей, мъниче!

— Татко, вече уча в ново училище.