Джеймс Хърбърт - Луната

— Дъщеря ви беше изпаднала в истерия от кошмара, който сънувала — продължи Оуврой. — Присънило й се, че се намирате край огромно езеро и че някаква жена чудовище се опитва да ви блъсне в него. Съпругата ви ни каза, че нищо не е в състояние да успокои Габи.

— И от това сте разбрали къде съм? — невярващо попита Чайлдс.

— Е, вече свикнах да приемам сериозно вашите видения, така че защо да не повярвам и на дъщеря ви?

И Габи ли? Чайлдс бе слисан. Спомни си, че тя го бе помолила да каже на Анабел, че много тъгува за приятелката си.

Ейми прекъсна мислите му:

— На острова няма „огромни“ езера, Джон. Само водохранилището.

— Нямаше какво да губим — добави Оуврой с усмивка.

— Не, оставаше само да убедите и мен — забеляза Робилиард. — Но какво толкова, по дяволите? Нищо в цялата тази история нямаше логика, така че защо да не пропътувам разстоянието до водохранилището! Както се оказа, те имаха право. Съжалявам единствено, че не успяхме да пристигнем по-рано. Преминали сте през доста тежко изпитание.

— Свърши ли ужасът вече, Джон? — попита Ейми и протегна ръка, за да погали лицето му. — Наистина ли свърши?

Той кимна, луната грееше откъм гърба му и тя не виждаше лицето му. Обърна глава към Оуврой.

— Коя беше тя? — попита той детектива. — Как се казваше?

— Както установихме, представяше се с измислено име, което е използвала в продължение на много години. Наричала се е Хекати. — Неизвестно защо, но в гласа на Оуврой прозвучаха нотки на задоволство.

Хекати. Името не говореше нищо на Чайлдс. А той и не очакваше това. Дори не можеше да бъде сигурен какво се бе случило през тази нощ. Наистина ли техните духове се бяха върнали, за да преследват съществото, чието име бе толкова обикновено, така лишено от смисъл? Или сливането на съзнанията им с тази луда жена бе родило фантазии, които по своята същност представляваха просто видения и фрагменти от разстроените им умове?

— Илюзии — повтори по-скоро на себе си той и Ейми го погледна озадачено.

— О, мили боже! — долетя глас откъм средата на бетонната пътека.

Те се обърнаха към двамата полицаи, които се намираха върху издигнатата част на язовирната стена. Стояха приведени и осветяваха с прожекторите някакъв предмет. Единият извади нещо от джоба на куртката си и го подпъхна под онова, което лежеше на пътеката. След това се изправи и тръгна към групата наблюдаващи, като внимателно придържаше с два пръста предмета.

Лицата на всички изглеждаха неестествено бледи на лунната светлина. Лицето на полицая бе изопнато от напрежение.

— Не мисля, че искате да видите това, мис — обърна се той към Ейми, като закриваше с длан предмета, който толкова внимателно носеше в найлонова кесийка.

Заинтригувани, Оуврой и Робилиард отидоха да погледнат отблизо.

— О! — възкликна ужасено Робилиард.

Чайлдс се отдели от Ейми. Полицаят освети с прожектора разтворените шепи на своя колега. Оуврой беше извърнал встрани лице, сбърчено от изписаното върху него отвращение.

— Схватката е била жестока! — съчувствено се обърна той към Чайлдс, който се взираше в предмета.

Обвитото от съсирена кръв око изглеждаше абсурдно голямо, за да се побере върху нечие човешко лице. Дълги влакна, от които капеше кръв, висяха от единия край на найлоновата кесийка. Чайлдс погледна към него. Ръцете на полицая леко помръднаха и един лунен лъч попадна върху зеницата на окото. В един неуловим миг в нея лумна слаб блясък — една миниатюрна искрица живот. За Чайлдс тя приличаше на синьото сияние, излъчващо се от вътрешността на лунен камък.

Чайлдс потрепери, докато се извръщаше, й пое дълбоко дъх, както бе направил преди малко, за да прогони сенките.

Прегърна Ейми през кръста, притегли я нежно към себе си и двамата се отдалечиха от това населено от призраци лунно езеро.

Чайлдс се питаше къде ли щеше да го отведе тази новооткрита сила…

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5109

Издание:

Джеймс Хърбърт. Луната

Английска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1996

Редактор: Красимир Димовски

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-297-0