Джеймс Хърбърт - Луната

Едва долови със замрелите си сетива нещо, което ставаше под тях. Повдигна на лакът проснатото си по дължината на стъпалото тяло.

Гласове. Чуваше гласове. Викове. Тъмни силуети на фона на пламъците, извиващи се към тях от един коридор на приземния етаж. По стълбите се заизкачваха човешки фигури. Идваха към него…

(Potassium aluminium silicate КАlSi 3O 8)

Плътност: 2,57

Твърдост: 6

Показатели за проницаемост: 1,519–1,526 (ниски)

Разновидност на фелспара, лунният камък излъчва слаб, но характерен флуоресцентен блясък, когато бъде подложен на въздействието на рентгенови лъчи.

Лунен камък — наречен е така, защото под въздействието на светлина по повърхността му заблестяват сребристи пламъчета, наподобяващи по своята чистота лунната светлина.

Цвят — обикновено бял, известен сред минералозите като „шилеризация“, от немската дума „shiller“, която означава „многоцветно сияние“.

Находища — в Шри Ланка, Мадагаскар и Бирма.

Оуврой загаси цигарата си и разтри с пръсти очите си. Седеше в трапезарията, осветена от една толкова ниско спусната над потъмненото стъкло лампа, че останалите части на стаята тънеха в мрак. Всекидневната се намираше зад квадратния портал — две малки стаи, съединени в едно. Тази промяна сам беше замислил и осъществил, когато двамата с Джоузи се нанесоха тук преди девет години. Тогава инспекторът имаше достатъчно сили едновременно и за своята кариера, и за поддръжката на жилището. Там светеше само една лампа, телевизорът беше изключен, а завесите — спуснати.

„Нищо“ — помисли той, погледна своите бележки и гласно произнесе думата:

— Нищо.

Мъничкото бижу бе просто една неясна препратка, която не му даваше спокойствие.

И така, защо лунен камък?

Асоциация с луната?

Подреди бележките пред себе си с една ръка, разгъвайки ги ветрилообразно като печеливши карти за игра.

Ейми Себая бе предположила, че Муун е някакво име. Но Чайлдс подсъзнателно бе възприел луната като символ.

Един символ, който може би се свързваше с някакво име?

Оуврой посегна към пакета с цигари, видя, че бе празен и го запрати в другия край на масата. Изправи се, протегна ръце нагоре и изпъна тяло, след това обиколи веднъж масата. Отново седна, разтри слепоочията си с пръсти, сетне ги сключи на тила. Самото бижу нямаше особена стойност на улика. А защо не? То нямаше стойност за полицията. Но камъчето притежаваше определено значение за убиеца. Проверката из бижутерските магазини в Лондон, и неговите околности не беше му разкрила нищо до този момент, въпреки че самият камък не можеше да бъде купен от всекиго. Очевидно човекът, когото търсеха, ги купуваше от града, но никога не пазаруваше повторно в един и същи магазин.

Уморените му очи се спряха върху купчината книги, поставени върху тъмното стъкло. Прочитането на повечето от тях се бе оказало безсмислено, защото информацията, от която се нуждаеше, се съдържаше само в три или четири от книгите. Търсеше всичко, свързано с луната, а още по-точно — със значението й като мистичен символ.

— Лунатик! — беше му се скарала Джоузи, преди да отиде да си легне.

„Не моята лунна лудост, Джоузи, а тази на някой друг!“ — помисли си уморено той. Попитайте който и да е полицай дали броят на престъпленията нараства необяснимо по време на пълнолуние. Пълнолунието прави агресивни умопобърканите! Оуврой беше подчертал една от своите бележки: „Ако луната може да въздейства върху водните маси на планетата, защо тогава да не въздейства и върху мозъка, който представлява една полутечна материя?“. А тези, които вярваха в подобни неща, твърдяха, че две новолуния в рамките на един месец носят катастрофални последствия. Две новолуния бе имало през май, когато бяха извършени малтретирането и обезобразяването на човешки тела. Тази интуитивна догадка също бе подчертана сред останалите бележки.

Друго широко разпространено вярване бе, че оплождащата сила на луната може да се проявява на земята чрез разрушителната мощ на онези, които владеят окултните сили. Въпреки умората си, инспекторът се усмихна при мисълта за древните хора, които се съвкупявали на открито под лунната светлина. Интересно схващане, но не можеше да го изложи пред комисаря.

Взе червен маркер и огради изписаната с главни букви дума обезобразяване , след това я свърза с линия към друга — ритуално . Близо до нея изписа жертва . Може би по-точната дума беше жертвоприношение .