Джеймс Хърбърт - Луната

Детективът държеше пластмасовата чаша между тях като бариера.

— Не мисля нищо, госпожице Себая. Всъщност намирам го за забележителен, земен характер, разумен. Просто имам предвид, че тази афера, свързана с психиката, е нещо странно, това е всичко. Мислех, че сте свикнали досега.

— Той не е, нито аз.

— Джон започва да приема странната си способност.

Премина група от родители, които поздравиха Ейми и тя им отвърна. След това отново се обърна към инспектора.

— Наистина ли мислите, че тази личност може да е дошла тук, на острова?

Оуврой отпи от виното си, преди да отговори:

— То знае, че Чайлдс е тук, така че възможно е. Страхувам се, че това вече се превръща в лична вражда срещу Чайлдс.

— Наистина ли предполагате, че То може да чете мислите на Джон по този начин?

— Имате предвид, че намира местонахождението му? О, не, То не се нуждае от това. Дъщерята на Чайлдс, Габриел, е имала странен телефонен разговор ден или два преди приятелката й да бъде отвлечена. Предполагаме, че това е бил изнудвачът.

— Джон спомена за нещо подобно.

— Не можехме да разберем точно от Габриел дали тя или Анабел са приказвали с някакви чужденци през дните преди приятелката й да изчезне. След това тя си спомни телефонния разговор.

Очите му зашариха над тълпите, докато си спомняше нещо неприятно.

— Габриел не можеше да опише гласа, затова го възпроизведе. Целият бях в слух…

Той доизпи виното си и потърси място, където да изхвърли пластмасовата чаша. Ейми я взе.

— Моля ви, продължавайте — каза тя.

— Гласът беше необикновен, нещо като ниско ръмжене. Грубо, но с определен акцент. Ала не можем да направим някакъв извод от това. Разбира се, тя е само едно дете и обаждащият се може преднамерено да е преправил гласа си. За нещастие, когато той я попитал дали може да разговаря с баща й, тя му казала, че той вече не живее там, че е вече на острова.

— Тогава, когато То отиде в къщата…

— То отиде там специално заради Габриел или най-малко, за да направи някоя пакост. Не сме споменали предположенията си пред родителите на Анабел — би било жестоко, но вярваме, че То е объркало Анабел с дъщерята на Чайлдс. Тя е казала на майка си, че излиза да играе с Габриел, следователно е била в градината на Чайлдс, откъдето са я отвлекли.

— Все още ли не сте намерили тялото й?

Оуврой поклати глава.

— Никаква следа — каза той отчаяно.

— Но тогава убиецът не цели тялото й да бъде открито. Само ни показа лунния камък заедно с пръстите на момичето.

Въпреки жегата на деня, Ейми потръпна.

— Защо му трябваше да прави това?

— С лунния камък ли? Или имате предвид осакатяванията? Оскверняването на телата има всички белези на ритуал и лунният камък може да играе някаква роля.

— Джон каза ли ви за онзи сън?

— За превръщането на лунния камък в луна? Да, разказа ми, но какво значение има това? И защо думата „луна“ се появява на мониторите на компютрите в класната му стая? И дали То е било „наистина“ там?

Ейми се изплаши:

— Не знам какво имате предвид?

— Мозъкът е интересно нещо, а този на Чайлдс е очевидно малко по-различен от другите. Какво ще кажете, ако предположим, че си е „представил“, че вижда думата на екрана?

— Но момичетата от класа също са я видели.

— Момичетата във възрастта на пубертета са чувствителни, фантазията им е развихрена. Говоря за някаква форма на масова хипноза или колективна халюцинация. Такива неща не са рядкост, госпожице Себая.

— Обстоятелствата не са били такива…

— Просто сме решили да сме нащрек. — Той вдигна ръка. — Нямаше да съм тук, ако Чайлдс измисля всичко това. Работя върху една определена теория, която може да изясни нещата, но се нуждая от повече изследвания.

— Не може ли „Луна“ да е нечие собствено име?

— Първото нещо, което ми хрумна, бе това и проверих дали убитата проститутка не е имала някаква връзка или редовни клиенти с това име. Дотук — нищо. Проследих също списъка на персонала и обитателите на болницата, но не открих нищо и там. Рано или късно нещата се откриват случайно — това е естественият ред на събитията в повечето криминални проучвания.

— Има ли начин, по който мога да ви помогна? — предложи Ейми.

— Бих желал, нуждаем се от повече помощ. Просто наблюдавайте дали покрай Чайлдс няма някой, който да се държи подозрително. И във връзка с това — и покрай вас. Помнете, убиецът се опита да се добере до него чрез дъщеря му, следващия път може и чрез вас.

— Мислите ли… мислите ли, че тази личност сега е тук?