Джеймс Хърбърт - Луната

— Габриел — извика Фран след нея, — мисля, че е време да се приготвяш за лягане. Розовата ти нощница е в най-горното чекмедже.

Габи измърмори нещо като протест и сетне млъкна.

— Лош ден за нея — отбеляза Фран.

— Изглежда, че и за теб — каза Чайлдс.

— Представи си как го преживяват Франк и Мелани.

Тя се задържа на разстояние от него още само миг, гледайки го несигурно, след това се хвърли в прегръдките му и отпусна глава. Косата й се разпиля по раменете му.

— О, Джон, толкова е ужасно!

Той я погали, както бе направил с дъщеря си.

— Съвсем възможно бе Габи да е на мястото на Анабел — каза тя.

Той не отговори.

— Странно е — промълви Фран, — но усетих, че нещо не е наред тази сутрин. Габи беше на първия етаж, правеше кафе и аз станах да видя защо се бави толкова. — Фран се усмихна уморено. — Вярваш ли, че тя бе разляла захарта и събираше зрънце по зрънце, така че да не я открия. Анабел трябва да е дошла през градината по това време, за да играят. Може би е излязла на пътя — кой знае, никой не я е видял. С изключение на… този, който я е отвлякъл. О, господи, Габи и Анабел са предупреждавани толкова пъти да не излизат извън оградата!

— Да пийнем — предложи уморено той.

— Страхувах се да отворя бутилката, не знаех дали ще мога да се спра. Няма да съм от полза за Мелани, ако отида пияна. Това, че си тук, е по-добре. Винаги си умеел да контролираш пиенето ми.

Влязоха във всекидневната прегърнати. Всичко беше толкова познато за Чайлдс, с изключение на мебелите, внесени след неговото напускане. Пет години живот в тази къща — трудно бе да се забрави. Изпитваше странно, но не и приятно усещане.

— Седни — каза той. — Аз ще приготвя питието. Пак джин и тоник ли?

Фран кимна:

— Все още. Но за мен направи голям.

Тя се тръшна на дивана, изрита обувките си и подви краката си, като го гледаше през цялото време.

— Джонатан, когато ми се обади тази сутрин, не ти дадох възможност да говориш много, но след това от начина, по който изрече името ми, разбрах, че предварително беше разтревожен.

— Искаш ли лед?

— Без значение, само ми дай джина. Беше ли потиснат, когато позвъни?

Чайлдс й напълни чашата и посегна за тоник в барчето.

— Мислех, че се е случило нещо с Габи — отговори той.

— С Габи? Защо? — Гласът й потрепери. — О, не, никога отново старите истории! — простена тя леко.

Той й поднесе напитката, а тя не го изпускаше от очи.

— Кажи ми! — Изрече го почти като молба.

Чайлдс си наля уиски, след това седна до нея на дивана.

— Виденията се завръщат отново.

— Джон!…

— Тази сутрин имах чувството, че Габи е в опасност…

Можеше ли да й обясни, че е знаел, че точно дъщеря им е в опасност, а Анабел е отвлечена по погрешка? През целия ден той беше подиграван от другия разум, получаваше ужасни картини. Съществото, което и каквото да бе, го тормозеше, като се промъкваше в съзнанието му с болезнени видения. Странно, но не след дълго Чайлдс беше привикнал към виденията, тъй като знаеше, че най-лошото се е случило: Анабел вече не чувства мъчението. Тя не бе го усетила и от самото начало. Трябваше да каже на Фран поне за това.

— Но не беше Габи, а нейната приятелка Анабел — каза бившата му съпруга.

— Да, нещата са били объркани в главата ми. Продължаваше да я лъже, защото тя трябваше да чуе още нещо, преди да разбере цялата истина. „По-бавно — каза на себе си той, — по малко.“

— Фран, има нещо, което трябва да разбереш.

Тя отпи голяма глътка джин, сякаш за да се подкрепи, понеже знаеше, че предчувствията му винаги бяха лоши.

— Анабел е мъртва, нали?

Той сведе глава, като избегна погледа й.

Лицето на Фран посивя, питието й се разля по треперещата й ръка — Чайлдс взе чашата й и я постави на подвижната масичка до дивана. Сетне прегърна Фран, придърпвайки я към гърдите си.

— Толкова е жестоко и гадно! — простена тя. — О, господи, какво ще кажем на Франк и Мелани? Как можем да им го кажем?

— Не, Фран, не можем да им кажем все още нищо. Това ще направи полицията, когато… когато открие трупа й.

— Но как да гледам Мелани в очите, как ще издържа, когато знам? Сигурен ли си, Джон, абсолютно ли си убеден?

— Както преди.

— Ти никога не си грешил.

— Не.

Той усети, че тялото й се вцепенява.

— Защо мислеше, че Габи е била отвлечената? — Фран се отдръпна, за да вижда лицето му.

„Тя никога не е била глупачка“ — помисли си Чайлдс.

— Не съм сигурен. Предполагам, че съм бил притеснен, защото се е случило толкова близо до вкъщи.