Джеймс Хърбърт - Луната

— Променил съм се в много отношения.

— Интересно ми е да чуя в какви.

— Компютрите вече са на заден план. За мен те са само работа, една част от времето ми.

— Тогава наистина си се променил. Има ли и други чудеса покрай теб?

— Повече почивка, повече време за отмора и радост от нещата, които са около мен.

— Ти не беше вманиачен в работата си, Джон, въпреки че й отделяше много време. Обръщаше внимание на мен и Габи само когато имаше възможност.

— Сега разбирам, че никога не е било достатъчно.

— Аз бърках също, имах си моите изисквания, които бяха дори несправедливи. Но това е минало, няма защо да се връщаме.

— Минало? — Той сложи кафената чаша на масата. — Фран, страхувам се да останете двете тук сами.

— Тогава ти наистина мислиш, че чудовището е трябвало да отвлече Габи?

— То е искало да стигне до мен чрез нея.

— Откъде знаеш, че е същият човек? — избухна Фран. — И защо го наричаш „То“?

— Не мога да мисля за него като за човек. Усещането за пълно опустошение е твърде нечовешко. Когато мислите му връхлитат между моите, почти виждам неговата поквара. — Той поклати глава уморено. — Чувството е отвратително, Фран, ужасяващо!

— Разбирам, Джонатан, че наистина преживяваш отвратителни неща, но сигурен ли си, че не губиш контрол върху собствения си разум?

Той се опита да се усмихне:

— Имаш предвид дали не полудявам?

— Не, не мисля това. Но тези ужасни неща не могат ли да ти причинят халюцинации?

— Трябва да ми повярваш: личността или „това същество“, убило проститутката и стареца и осакатило мъртвото момче, е същото създание, което погрешно отвлече Анабел. То ме познава и иска да ме нарани. Ето защо ти и Габи трябва да бъдете защитени.

— Но откъде може да знае къде живеем? Да не е прочело адреса в мозъка ти? Всичко това е лудост, Джонатан!

— Не мога да скрия миналото си от него, Фран!

— Не, по дяволите, не разбирам!

— То е в моята памет като в компютър, както каза и ти. Може би То е открило какво се е случвало с мен преди това. — Изведнъж му проблесна една мисъл: — Фран, този номер беше ли вписан в телефонния указател?

— Старият — не, след всички досадни обаждания. Записах нов телефонен номер.

Чайлдс се отпусна на стола си:

— Това може би е отговорът.

Тя тропна нервно с крак.

— Опитах се да ти обясня — бавно и отчетливо изрече Чайлдс. — Това нещо е твърде интелигентно, иначе полицията щеше да го разкрие досега.

— Но не е достатъчно интелигентно, за да отвлече точно момичето, което трябва — отговори троснато тя.

— Не е… — Той се въздържа да завърши изречението. Моментната вина някак си успокои напрежението между тях.

— Въпросът е — продължи Чайлдс по-бавно, — че То ще разбере скоро грешката си, ако вече не я е разбрало чрез Анабел.

— От вестниците ли?

— От всички медии.

Очите й се разшириха от ужас:

— Джон, ако направят връзката…

— Ще трябва да обмислим нещата още веднъж. Повече от съвпадение е, че е отвлечено дете, което живее в съседната къща на човека, асистирал на полицията.

— Не мога да издържа на това напрежение отново.

— Още една причина да се преместиш за малко. Оуврой е ангажирал човек, който ще наблюдава къщата, но той не може да ви отърве от журналистите. Всъщност претекстът е, че полицията ще охранява къщата на Мелани и Франк, но това няма да заблуждава дълго време вестникарите. Когато открият истината, за тях ще настане истински празник. Мисля, че ще е добре, ако и двете се върнете при мен за известно време — изрече предпазливо Чайлдс.

— Няма начин да направя това, Джон — отговори тя веднага. — Заета съм в службата, забрави ли? И Габи е на училище.

— Няколко седмици отсъствие няма да е фатално за нея. А и ти можеш да излезеш в отпуск.

— Агенцията е твърде заета точно в този момент, не можем да си позволим да връщаме клиенти. Освен това с Габи все някога ще трябва да се върнем отново. И какво ще стане тогава?

— Надявам се, че убиецът вече ще е заловен…

— Интересно как? Идеята ти не е практична, Джон, но има едно компромисно решение: мога да отида при майка ми, тя ще се радва да се погрижи за Габи, а живее и наблизо до града, така че ще мога да пътувам за работа.

— Защо не пуснеш Габи с мен?

Отговорът на бившата му съпруга беше категоричен:

— Съдът не ми дава това право. Просто постъпи разумно. Не се ли досещаш, че ти си опасният в тази ситуация? Не си ли мислил, че твоят инквизитор идва в тази къща, за да търси теб?

Тази възможност беше обсъдена между Оуврой и Чайлдс по време на пътуването.