Джеймс Хърбърт - Луната

— Може да си права, Фран, не е сигурно… Но ако е така, това доказва, че То не знае къде живея в момента.

— Колкото повече се рови в съзнанието ти, толкова повече ще научава за теб. — Тя продължаваше да мисли за похитителя на Анабел като за човек.

— Мислите ми, до които се домогва, за него не са толкова ясни. То ще има представа за околностите, но не и за мястото. Не помниш ли как аз описвах пространството, където бяха открити убитите деца?

— Съгласна съм донякъде, но въпреки това ти все още си в опасност.

Чайлдс се принуди да отстъпи.

— Трябва да бъдеш охранявана дори ако отидеш при майка си.

— О, тя ще е възхитена от охраната ни!

— Няма да пускаш Габи на училище, нали?

— Ако мислиш, че така е най-добре. Може би ще намерим друго училище, близо до майка ми.

— Така е по-разумно.

— Добре, съгласна съм. — Фран прокара ръка през кестенявата си коса — жестът й показваше, че се е поотпуснала.

— Искаш ли още кафе?

— Не, твърде изморен съм. Може ли да остана тук през нощта?

— Разбира се. Въпреки всичко случило се между нас, тук си добре дошъл. — Тя изненадващо докосна ръката му през масата. Той й отвърна с кратко стискане на пръстите й. — Може да не сме били много щастливи, докато бяхме заедно, но има нещо, което ни свързва, нали?

Въпреки че беше изморен, Чайлдс успя да се усмихне.

— Бяха хубави години, Фран.

— В началото…

— Променихме се, станахме непознати един за друг.

— Помниш кога! — подсети го тя, но той я прекъсна:

— Минало, Фран.

Тя сведе очи.

— Ще ти приготвя леглото в свободната стая. Ако искаш да спиш там… — Фран преднамерено не довърши думите си.

Чайлдс бе изкушен, Фран не бе по-малко съблазнителна от преди, а вълненията от изтощителния ден отново ги бяха сближили. След кратко мълчание той отвърна:

— Имам връзка.

— Някоя колежка, учителка? — Във въпроса на Фран пролича неприязън.

— Откъде знаеш? — изненада се Чайлдс.

— Габи беше възхитена от добрата жена, която срещнала последния път при теб. Отскоро е, нали? Не се притеснявай, можеш да говориш спокойно, отдавна не те ревнувам. Нито пък имам това право след развода.

— Името й е Ейми Себая.

— Французойка.

— Само като име. Познавам я повече от две години.

— Звучи сериозно.

Той не отговори.

— А аз се свързах с женен мъж — въздъхна Фран. — Мисля, че никога не съм правила добър избор.

— Все още си красива, Фран.

— Но устойчива към съблазните.

— При определени условия.

— Добре, нарочно те разпитах. Независимостта на една жена не е всичко дори в тези времена. Топло тяло, в което да се сгушиш, мъжко рамо, на което да заспиш… Все още това е необходимост за нас, свободните жени.

Тя се изправи бавно от масата и той за първи път забеляза сенките под очите й.

— Ще взема завивките. Не ми каза какво смятате да правите ти и инспектор Оуврой с нашия жесток приятел.

Той погледна Фран: тонът и смисълът на думите й го озадачиха.

— Досега То търси мен, проучва моя разум. Оуврой мисли, че е време да опитам да обърна нещата.

Чайлдс се събуди и усети, че някой друг беше в стаята с него. За няколко секунди бе объркан: светлината бе непозната, меките форми — неясни. Случките от деня се върнаха отново в съзнанието му. Той беше вкъщи. Не, не вкъщи, временно се бе върнал в стария си дом с Фран и Габи.

Сянката се приближаваше все повече. Чайлдс седна в леглото, движението му бе рязко, издаваше внезапен страх.

— Извинявай, Джон — чу се притихналият глас на Фран. — Не мога да спя сама, не и тази вечер. Моля те, не се сърди.

Той надигна завивката си и Фран се свря до него. Меката й нощница погали кожата му.

— Няма нужда да се любим — прошепна тя. — Не съм тук за това. Само ме гушни за малко.

Чайлдс я прегърна и започнаха да се любят.

Той се събуди ненадейно още веднъж през нощта. Една ръка го бе сграбчила за рамото.

— Какво е това? — шепнеше Фран.

— Господи, кое?…

Звукът се чу отново.

— Габи! — прошепнаха и двамата в един глас.

Чайлдс скочи от леглото, Фран го последва. Смразяващ ужас внезапно обля голото му тяло. Той напипа ключа за лампата в хола, светлината прониза очите му и го заслепи за момент.

Видяха черната котка пред отворената врата на спалнята на Габи. Гърбът й бе извит, очите й блестяха. Мис Падълс се взираше с жлъчен поглед, просъскваше, оголила зъбите си. Последва пронизителният вик на Габи.

С щръкнали косми котката се стрелна надолу по стълбите.