Джеймс Хърбърт - Луната

Фран чу заминаваща кола, шумът от двигателя заглъхна в далечината.

Тя затвори очи, но беше безполезно: въпреки че бе изморена, сънят не я ловеше. Главата й, както обикновено, гъмжеше от мисли. Защо, когато имаше време за почивка, мозъкът й никога не й позволяваше? И къде беше Габи с това историческо кафе?

Фран стана от леглото и сграбчвайки лекия си халат от облегалката на стола, тръгна към вратата. Като се облягаше по парапета на вътрешната стълба, тя извика:

— Габи, умирам от жажда. Какво става с кафето?

Отговор не последва.

Ейми се размърда и Чайлдс остана неподвижен, за да не я събуди.

Гърдата й се бе показала от нощницата, деликатните и извивки бяха изкусителни. Чайлдс устоя, но устните й, леко открехнати в съня, бяха толкова зовящи. Той ги целуна и дългите мигли на Ейми леко се надигнаха.

Тя се усмихна.

Той я целуна още веднъж, тя протегна ръката си към раменете му и го прегърна. Устните им се разделиха, но телата им нежно се докоснаха. Чайлдс провря бедрото си между леко разтворените й крака и мекото напрежение я накара да потръпне. Тя бавно прокара върха на пръстите си по гръбнака му.

Двамата се притиснаха така, че всеки да вижда лицето на другия. Той погали зърната на гърдите й, а тя се надигна, за да го целуне със страст и нежност.

Любиха се бавно и спокойно, без да бързат, буйната страст бе останала в миналата нощ.

Чайлдс отново я целуна, Ейми едва сдържаше вълнението си. Учестеното й дишане секна за миг, когато с пронизващо чувствено движение той проникна в нея. Беше толкова хубаво, че тя напълно му се отдаде…

Не след дълго напрежението спадна, упойваща топлина пропълзя през телата им. Силите им се бяха изчерпали, бяха останали без дъх.

Лежаха един до друг, уловили ръцете си.

— Спа ли снощи? — попита Ейми.

— Не очаквах, че ще спя така непробудно — отвърна той.

— И нищо не сънува?

— Поне не мога да си спомня.

Тя докосна лицето му и той долови вълнението й по върховете на пръстите й.

— Вчера изглеждаше ужасно — каза тя.

— Бях изплашен, Ейми. И сега съм изплашен. Но защо видях ръката на Кели в този вид? Благодаря на Господа, че момичетата се смееха и не забелязаха колко много се ужасих.

Той стисна пръстите на ръката й:

— Ами ако това е било някакво предупреждение?

— Преди ми каза, че нямаш възможност да предчувстваш.

— Нещо се променя в мен…

— Не, Джон, ти си объркан и потиснат от историята с лунния камък. Някой си прави шеги с разума ти, преднамерено те измъчва — ти самичък го каза.

— Мислиш, че ми внушава тези мисли?

— Вероятно.

— Не, това са глупости. Такива неща в действителност не се случват.

— Господи! — възкликна тя. — Как може да говориш така? Защо продължаваш да изключваш реалността от случилото се?

— Ти наричаш това реалност?

— Трябва да дойдеш на себе си, Джон, престани да отстояваш нещо, което е необичайно за другите и естествено за теб. Приеми всяко излишно усещане и се научи да го контролираш! Ти вече разбра, че някой отвън влияе върху мислите ти, така че опитай да разбереш твоята собствена сила, за да можеш да се защитаваш.

— Не е толкова просто…

— Никога не съм твърдяла, че е лесно. Но сигурно никой друг не може да определи какво виждаш или чувстваш?

— Мисля, че си права. Бих желал да мога да се управлявам, но винаги когато преодолея шока, идва друг и ме сломява. Трябва ми време да помисля, Ейми. Нещо, което ми каза скоро, ме притесни: има врата, която чака да бъде отключена, а всичко, от което се нуждая, е ключът.

— Не можем ли да го търсим заедно?

— Не е само това. Сигурен съм, че има нещо, което само аз мога да реша, така че бъди търпелива.

— Ако обещаеш, че нищо няма да криеш от мен и от себе си.

— Това обещание е лесно за спазване.

— Ще видим…

— Гладна ли си?

— Променяш темата толкова умело!

— Има ли още нещо?

— Много неща.

— По-късно. Какво искаш за закуска?

— Ако нямаш изпечено агне, тогава кафе и препечена филия.

— Щом си толкова гладна, мога да приготвя нещо по-солидно.

— Оставям на теб, но не е ли по-добре аз да сготвя?

— Ти си ми гостенка. Впрочем как ли е баща ти?

— Като на седмото небе. Нуждая се от баня, Джон.

— Добре. Изкъпи се, докато готвя.

Той излезе от стаята, грабвайки хавлията си.

— Дай ми няколко минути — извика Чайлдс, слизайки по стълбите.

Ейми затвори очи и меките й черти се озариха от усмивка.

Чайлдс бързо се избръсна и изми, като пусна крановете в банята за Ейми. Отвори съблекалнята и премести контейнерите за лещи, които трябваше да сложи, преди огледалото да се е замъглило.