Джеймс Хърбърт - Луната

— Все още не зная как научих това. Много хора дойдоха при мен, за да им обясня какво бе станало всъщност, но не можеха да разберат защо не проявявах интерес. Институтът за психологически изследвания искаше да публикува статия за мен, два американски университета ме поканиха да чета лекции и само Бог знае колко бяха хората, които искаха от мен да открия техните изчезнали близки. Не знаех какво ставаше в главата ми и бога ми — нямах ни най-малко желание да го узная! Исках единствено да бъда оставен на спокойствие. Имате ли дори смътна представа как се чувствах по онова време?

— Да, като човека феномен. Мисля, че сте преживели твърде дълбоко нещата.

— Бях потресен, изплашен. Не можете да си представите какво трябваше да изживея заради ясновидството си.

— Но въпреки това се свързахте с мен миналата седмица.

Чайлдс отвори друга кутия с бира, макар че чашата му бе едва преполовена. Доля до ръба и отпи.

— Трябваше да го направя — каза накрая той. — Който и да е извършителят, време е да бъде спрян. Моля се огънят да е направил това.

— Може би има и друг начин да го разкрием, освен изчакването на следващия случай.

Чайлдс го изгледа недоверчиво.

— Какъв?

Инспекторът остави чашата си върху масичката за кафе, взе якето си и извади кафявия плик от вътрешния джоб.

— Вече ви казах, че разполагаме с доказателства, че между първите две убийства съществува връзка и че в тях има някакъв ритуален елемент. — Подаде плика на Чайлдс и продължи: — Вътре има предмет, идентичен с друг, който се намира при съдебния лекар. И двата са взети от мястото на престъплението — единият е изваден от тялото на проститутката, а другият — от трупа на детето. Струваше ми доста усилия, но успях да получа разрешение да взема единия, за да ви го покажа.

Чайлдс се взираше в плика така, като че не искаше да го докосва.

— Вземете го — настоя детективът.

Когато протегна ръка, тя трепереше. Остави я да се свлече в скута му.

— Не мисля, че искам да го направя — каза той.

— Мъчителното напрежение преди ви напусна, когато открихме убиеца.

— Не, когато той се самоуби. Зная, че то изчезна точно в този момент.

— Какво чувствате в този момент? Този маниак загинал ли е при пожара?

— Аз… не мисля така.

— Тогава вземете плика и пипнете предмета вътре.

Чайлдс предпазливо пое кафявия плик от Оуврой.

Премигна сепнато, сякаш беше ударен от слаб ток. Предметът в плика почти нямаше тежест.

Отвори го и търсейки с пръсти, напипа вътре нещо гладко и кръгло. Нещо мъничко.

Чайлдс извади прозрачно елипсовидно камъче. И когато го постави върху разтворената си длан, видя преливащия се син блясък в центъра на сребристобелия предмет — син пламък, затворен зад излъчващите слабо сияние стени на камъка.

Чайлдс се олюля и Оуврой го сграбчи за рамото, но веднага го пусна, почувствал нещо като силен токов удар. Детективът отстъпи крачка: виждаше някакво движение по косата на Чайлдс, пробягващи вълни, сякаш по нея протичаше статично електричество.

Изтръпването внезапно се възвърна. Чайлдс почувства как цялото му тяло се сковава и в същото време сякаш нервните му клетки вибрираха. Усети, че тялото му трепери, но не можеше да се овладее. Някакво студено острие проникна в мозъка му. Почувства изненадата — не само своята, но и нечия друга. Долови, че две очи го гледат, но сякаш отвътре. Стисна камъка, ноктите се забиха дълбоко в кожата на дланта му.

Чайлдс усещаше неговото присъствие…

То усещаше присъствието на другия…

— Това беше лунен камък — каза Чайлдс на Ейми. — Малък лунен камък, който бе останал вътре в тялото на проститутката. Оуврой каза, че патологът им е открил още един в тялото на момчето.

Ейми седна на пода до краката на Чайлдс и отпусна ръка върху коляното му, а очите й се взираха нетърпеливо в лицето му. Той се облегна на дивана, държейки чаша уиски. Полицията си бе заминала преди два часа, но той продължаваше да пие. Алкохолът малко му бе повлиял, караше го да се чуди дали мозъкът му бе вече твърде замъглен от предишните преживявания.

— А не е ли намерен такъв камък след пожара в болницата? — попита Ейми.

— Имало е твърде големи поражения, за да се открие нещо толкова малко.

— Този мъж, Оуврой, ти вярваше, когато му каза, че същият човек е направил всичко това.

— Той се научи да ми вярва преди години, макар да му беше трудно. — Чайлдс отпиваше от уискито, огнената течност му помагаше да се откъсне от студенината, която усещаше отвътре. — Това е образът, който съм виждал през цялото време, Ейми, блестяща белота, като че виждаш луната през крехки облаци. Видях го дори и в кошмара, който сънувах.