Джеймс Хърбърт - Луната

Чу се звънец и скоро момичетата започнаха да излизат от различните сгради, глъчката им прогони предишната тишина. Измина известно време, преди да забележи Чайлдс, който вървеше към колата си, придружен от слабо русо момиче в жълта лятна рокля. Докато вървяха, момичето развърза косите си, които свободно се разпиляха върху раменете й. Оуврой внимателно я огледа — млада, със златист загар на кожата, изключително красива. Попита се дали между нея и Чайлдс съществуват близки отношения. Едва забележимо докосване на ръцете им потвърди предположението му.

Когато се приближиха, Оуврой се изправи, хвърли през рамо якето си и пъхна ръка в джоба.

Чайлдс тъкмо щеше да влезе в паркинга, когато забеляза детектива. Момичето проследи погледа му и видя Оуврой в момента, когато тръгваше към тях.

— Здравейте, мистър Чайлдс — рече той. — Познахте ли ме?

— Не е лесно да се забрави такъв човек. — Оуврой долови нотки на неприязън в гласа му. Двамата мъже си стиснаха ръцете, Чайлдс — доста неохотно.

— Съжалявам, че ви изненадвам по този начин — извини се детективът, — но аз проучих задълбочено… проблема, който обсъждахме по телефона преди седмица, и реших, че ще бъде най-добре да се срещна лично с вас. — Кимна към момичето, забелязвайки светлозелените й очи. Не беше сгрешил, тя наистина бе изключително красива.

— Ейми, това е полицейски инспектор Оуврой — каза Чайлдс. — Полицаят, за когото ти разказвах.

Ейми протегна ръка на Оуврой, но сега очите й гледаха недоверчиво.

— Можем ли да поговорим насаме? — попита следователят.

— Ще ти се обадя по-късно, Джон — побърза да каже Ейми и понечи да тръгне.

— Не е необходимо, остани — предложи Чайлдс.

— Няма нищо — увери го тя. — Трябва да свърша някои неща. Довиждане, инспекторе. — Поколеба се за миг, сякаш искаше да каже още нещо, но промени решението си. Отиде до своя червен „Мейджър Дженеръл“ и преди да влезе в него, загрижено изгледа Чайлдс. Той изчака тя да премине през портала и едва тогава се обърна към следователя:

— Не можахте ли да се свържете с мен по телефона? — Не успяваше да прикрие гнева си.

— Не — спокойно отвърна Оуврой. — Ще го разберете, след като поговорим. Можем ли да отидем у вас?

Чайлдс сви рамене.

— Добре, случаят на вас ли е поверен? — попита той, докато отиваха до колата.

— Не изцяло. Да кажем, че аз се занимавам само с един по-особен аспект на това разследване, защото съм работил заедно с вас.

— Значи съществува връзка.

— Може би.

— Бил ли е убит човек по начина, който ви описах?

— Ще поговорим за това, когато бъдем в дома ви.

Потеглиха от „Ла Роше“ и Оуврой се учуди колко бързо стигнаха до тясната уличка, на която се намираше къщата на Чайлдс. Но след това прецени, че островът не е голям. Оглеждайки къщата, детективът още по-добре проумя недоволството на Чайлдс, че му се бяха натрапили в неговото уютно и спокойно убежище. Малките къщички притежаваха някакво старовремско обаяние, бяха от този тип вили, за които богатите от континента бяха готови да плащат луди пари, за да избягат от големия град и да се приютят сред природата.

За облекчение на Оуврой, вътре бе хладно. Той се настани на канапето, след като Чайлдс взе якето си оттам и го окачи в антрето.

— Мога ли да ви предложа нещо за пиене? — попита Чайлдс с глас, който вече не беше толкова враждебен. — Чай, кафе?

— Една бира ще ми се отрази чудесно.

— Бира да бъде.

Чайлдс се скри в кухнята и скоро се върна с пакет с шест бирички и две чаши в ръце. Отвори една от кутийките и я подаде на Оуврой. След горещината навън инспекторът прие леденото питие с благодарност. Наля си от бирата и повдигна чашата към Чайлдс с приятелски жест. Чайлдс седна срещу него, но не отвърна на поздрава му.

— Какво имате да ми съобщите? — попита той, докато си наливаше бира. Кутийките бяха поставени на малка масичка за кафе, разположена между двамата, сякаш беше някаква демаркационна зона.

— Може би ще се окажете прав за възрастния мъж — започна Оуврой.

— Открихте ли тялото? — Чайлдс се приведе, заинтригуван.

Детективът отпи голяма глътка и поклати глава:

— Когато ми казахте, че е бил вързан за тясно легло, ако си спомням правилно, и че в стаята нямало много мебели, в главата ми започна да изплува нещо. Същата сутрин бяхме получили рапорт за опожаряване на част от психиатрична клиника.

Чайлдс го гледаше втренчено със застинала пред устните му чаша.

— Това е — тихо каза той.