Джеймс Хърбърт - Луната

— Не е проблем — отговори Робилиард. — Изглеждаш ми добре.

— А, да, кого се опитваш да заблудиш? Както се вижда, животът на островите ти понася.

— Ами, понася ми само плуването с яхта през почивните дни. Чудесно е да се срещнем след толкова години.

Двамата полицейски служители се бяха запознали по времето, когато Робилиард беше на тренировъчен лагер за служителите от криминални отдели в Ню Скотланд Ярд. Срещнаха се още веднъж на квалификационен курс за детективи в Уест Йоркшир. През последвалите години Робилиард бе поддържал връзка с Оуврой и му се бе обаждал винаги когато пристигнеше в Англия. Бе слушал с интерес криминалните истории в столицата, така различни от тези на островите, макар че и там съществуваха мошеничества и измами. А ето че сега той имаше удоволствието да помогне с нещо на лондонския следовател.

Робилиард поведе своя колега към изхода, където ги очакваше колата — един бял форд с герба на Островите върху двете врати, с тъмносин покрив.

— Как е престъпността тук? — попита Оуврой, когато хвърли куфара си на задната седалка.

— Нараства с откриването на туристическия сезон. Бих искал да можехте да задържите вашите джебчии там, където им е мястото.

— Дори престъпниците се нуждаят от почивка — засмя се приятелят му.

Робилиард подкара автомобила и погледна спътника си, който се бе настанил на седалката отпред и палеше цигара.

— Къде ще отидем сега? — попита той.

Оуврой погледна часовника си.

— Малко след три е, така че къде ли би могъл да е той по това време на деня? Може би в училището?

Инспекторът кимна:

— Днес е вторник, следователно трябва да е в „Ла Роше“.

— Тогава към „Ла Роше“ — ще го чакам да излезе.

— Ще се наложи да почакаш доста дълго.

— Няма значение, имам много време. Може би ще е добре да направя резервации в някой хотел преди това.

— Изключено! Уенди никога няма да ми прости, че не съм бил достатъчно настоятелен, за да те убедя да ни гостуваш.

— Не искам да ти създавам главоболия.

— Няма, ще се радваме да ни бъдеш гост, Кен. Поне ще можеш да ни разкажеш безброй криминални историйки от порочния град. Уенди много ще се зарадва.

Почувствал се вече по-уверен, Оуврой се усмихна.

— Добре, хайде да се доуточним на път към училището.

Робилиард се отби от натовареното главно шосе и зави по тихите сенчести алеи, водещи към брега. Светлите цветове на крайбрежните скали и свежият морски въздух успокоиха Оуврой. Той хвърли наполовина изпушената цигара от прозореца на колата и вдъхна с пълни гърди соления морски мирис.

— Какво знаеш за Джонатан Чайлдс? — запита той, без да откъсва очи от пътя.

Робилиард намали скоростта, за да даде предимство на насрещно движещ се автомобил.

— Само онова, което ви изпратихме с доклада. Живее на острова сам вече почти три години и както изглежда, води спокоен живот, въпреки че работи като преподавател едновременно в няколко колежа. Общо взето, стреми се да не привлича внимание върху себе си. Не е ли странно — самите ние само преди няколко седмици помолихме Централното управление да ни изпрати сведения за него.

Оуврой го изгледа заинтригувано.

— Така ли? Каква беше причината?

— Един съветник от островите, който се оказа и член на Обществения комитет за съдействие на полицията, поиска от нас да съберем информация за миналото на Чайлдс. Казва се Плато. Член е на управителния съвет на „Ла Роше“, предполагам, че затова поиска тези сведения от нас.

— Но защо точно сега? Чайлдс преподава в училището от доста време, нали?

— Близо две години. Трябва да призная, че и аз самият бях изненадан от този внезапен интерес. В какво е бил замесен Чайлдс, Кен?

— Не се тревожи, чист е. Случиха се няколко инцидента и се надяваме, че той би могъл да ни помогне за тяхното разгадаване. Това е всичко.

— Сега наистина ме заинтригува. Справката, каквато и да е била тя, беше предадена на съветника Плато, който я отнесъл към мис Пипрели, директорката на „Ла Роше“. След това не чухме нищо. Помощта, оказана от Чайлдс на полицейските разследвания преди три години, е посочена недвусмислено в документа. Изненадан съм, че не са се свързали лично с теб, след като ти си водил онова разследване.

— Не е било необходимо, всичко е документирано и въведено в паметта на компютъра.

— Е, хайде, кажи ми за какво е всичко това?

— Съжалявам, Джеф, но засега не мога. Може би няма да разкрия нищо, а не бих искал отново да създавам неприятности на Чайлдс. — Оуврой извади цигара. — Изпуснах прекалено много неща пред репортерите и те се нахвърлиха върху него като лешояди.