Джеймс Хърбърт - Луната

— Е, не можем да бъдем съвсем сигурни. При пожара са загинали двадесет и пет души, включително и от медицинския персонал. Имало и няколко по-възрастни пациенти мъже, една част от които били почти грохнали, а другите — със сериозни умствени увреждания. Може би един от тях е бил старецът, за когото ми разказахте, но всички тела били така обгорели, че е невъзможно да се разбере дали преди това са били малтретирани.

— Как е пламнал пожарът?

— Не става въпрос за случайност, експертите установиха, че е започнал едновременно от две места — от един от горните етажи и от приземието. И на двете места са открити празни туби от бензин. Не знаем кой е подпалвачът. Засега предполагаме, че един от пациентите се е разхождал из сградата през нощта и е намерил двете туби с бензин в приземния етаж. Натоварените със следствието по случая смятат, че вероятно и подпалвачът е загинал в пламъците.

— Как могат да са така уверени?

— Не могат. Но през изминалата седмица бяха разпитани всички оцелели от персонала и от пациентите. Няма основания за подозрение срещу някого от тях. Разбира се, в психичноболните не можем да бъдем абсолютно сигурни. Не бива да забравяме, че е много вероятно подпалвачът да е дошъл отвън.

Чайлдс се облегна и отпи от бирата си, унесен в собствените си мисли. Оуврой търпеливо зачака. Чуваше се далечното бръмчене от прелитащ самолет.

— И какво се получава сега? — попита Чайлдс след известно време.

— Очевидно ако съществува връзка между всички тези престъпления, то ще се нуждаем от най-дребните трошици информация, за да успеем да получим цялостна представа за лудия, който е замесен. Засега трябва да ви кажа, че никой не допуска сериозно съществуването на връзка между двете престъпления и пожара. Никой, освен мен. Но съществуват доказателства, които сочат, че има такава връзка. Ще възразите ли, ако запаля?

Чайлдс поклати отрицателно глава и Оуврой извади цигарите от якето си. Взе една от празните бирени кутии за пепелник.

— С какви доказателства разполагате? — попита Чайлдс.

— Като начало — еднаквите увреждания, нанесени върху телата на проститутката и на мъртвото момче. И двете носят всички белези на ритуално осакатяване: разкъсани и отстранени вътрешни органи, поставени чужди тела в труповете. В случая с жената това са различни предмети от стаята, където е живяла, а при детето — пръст и треви, дори изсъхнали цветя. Отворът на раната е зашит. Това са действия на ненормален човек, разбира се, но се отличават с една налудничава методичност.

— Тогава може би става въпрос не само за един извършител, а за някаква секта.

— На двете местопрестъпления открихме, отпечатъци само от един човек — снехме ги от ковчега на детето и от предметите, напъхани в тялото на проститутката. Който и да е бил извършителят, изобщо не се е старал да прикрие следите си. Само от последното престъпление не бяха останали следи.

— Никакви отпечатъци ли нямаше по тубите от бензин?

— Те самите бяха почти овъглени. Разкажете ми за случая със стареца — какво друго видяхте?

Чайлдс пребледня.

— Опасявам се, че доста бързо изгубих съзнание. Сцената бе ужасяваща, мъчението… Не можах да издържа дълго.

— Това е разбираемо. Но сте убеден, че престъпникът бе същият?

— Напълно сигурен съм, но ми е трудно да го обясня. Когато се намирате в нечие друго съзнание, разпознаването е също така лесно, както ако го виждате физически, може би дори по-лесно — тогава той не може да се маскира.

— Споменахте, че сте видели две огромни ръце.

— Да, аз гледах надолу към тях, сякаш те принадлежаха на човека, до чието съзнание се бях докоснал. Бяха големи и груби като на работник. Силни ръце.

— Имаше ли някакви накити по тях? Пръстени, гривна, ръчен часовник?

— Не, нямаше нищо.

Докато разговаряха, Оуврой съзерцаваше човека срещу себе си, забелязвайки умората по лицето му, напрегнатите му движения. Дори и да бе успял да намери спокойствие на този остров, това не личеше. Оуврой съчувстваше на Чайлдс, но знаеше, че няма избор и трябва да го накара да си спомни още нещо от видението си. Следователят заговори, но сега гласът му беше успокояващ:

— Спомняте ли си последния път как успяхме да открием убиеца?

— Той забрави нещо на мястото на престъплението.

— Точно така — една бележка. Бележка, с която съобщаваше, че ще убие друго дете, че не може да спре. Тогава един психиатър твърдеше, че човекът иска да бъде заловен, да бъде спрян да извършва тези насилия, че с тази бележка ни умолява да направим точно това. Когато ви показахме бележката, вие успяхте да ни опишете убиеца и да ни дадете приблизително точно описание на мястото, където живее, а също и с какво се занимава. На нас ни оставаше само да проверим досиетата на сексуалните насилници, регистрирани в този район, и да ги сравним с описанието ви.