Пол Ливайн - Зелено дайкири

Съдия Рол вдигна рамене и каза.

— Без мотане. Пет и обратно тук.

Когато излязоха в коридора, Виктория сграбчи Стив за вратовръзката, отвори вратата на дамската тоалетна и го вкара вътре.

— Хей! — запротестира той.

Във въздуха се носеше задушлива миризма на амоняк.

— Мислиш, че ще ти се размине ли? — попита тя.

— Кое? — той надяна невинна физиономия, с която не можа да я заблуди нито за миг.

— Ти ми кажи. Какво си направил, отвлякъл си Тигпен и изнудваш сестра си ли?

— Ти си луда. Да се връщаме. Един отговор ни дели от това да спечеля настойничеството.

— Не, един отговор ни дели от това да докладвам пред адвокатската колегия.

— За какво?

— Каквото и да си направил, няма да ти се размине. Следващия път, когато Джанис бъде арестувана, тя ще иде да реве пред Цинкавич. Ще те издаде, за да отърве кожата.

— Няма нищо срещу мен.

За такъв комбинатор беше ужасен лъжец.

— Няма да ми откраднеш началния удар, Соломон, независимо че се мислиш за много бърз.

— Боже, успокой се!

— Давам ти десет секунди да си признаеш.

— Или какво?

— Или се връщам обратно в залата и си правя отвод като твой адвокат и спирам делото, докато прокуратурата разследва поведението на сестра ти.

— Стига, Вик. Истината е следната: когато Джанис влезе в залата, не знаех какво ще каже.

— Напротив, знаел си. Знаеше и че Тигпен няма да се появи. Затова ми каза да импровизирам. Знаеше точно какво ще се случи.

— Просто имам добри инстинкти.

— Не чак толкова добри. Какво си направил, подкупи ли ги?

Прочутите инстинкти до един му казваха да мълчи. Знаеше колко много престъпници се прекарват, не от полицията, а от голямата си уста. Знаеше и колко неотстъпчива и праволинейна можеше да бъде Виктория. Така че никога нямаше да разбере защо й каза. Може би се надяваше, че любовта й към него ще натежи над накърнените й принципи? Някакъв изпит ли беше, на който тя нямаше как да не се провали?

— По дяволите, Стив! — продължи тя. — Какво накара Джанис да се обърне на сто и осемдесет градуса?

Той го изстреля направо:

— Сто хиляди долара.

— О, не! О, не! — тя клатеше глава. — Как можа?

— Взех ги назаем.

— По дяволите! Знаеш какво имам предвид. Как можа да подкупиш свидетел да лъже?

— Подкупих я да каже истината! Платих й да не лъже. Всяка дума, която каза, е истина.

— Това е оправдание.

— Да, но добро. Аз бях изнуден. Аз съм жертвата тук.

— Кажи го на съдията, когато се явиш пред колегията. Няма значение дали Джанис казва истината. Подкупването й е криминално деяние, нарушаващо етичните норми.

— Значи нормите не са верни — отвърна Стив.

— По дяволите! — погледът й беше изтерзан и ядосан. — И ти си толкова мръсен, колкото Пинчър.

— Да, но аз постъпвам справедливо. Разликата е доста голяма.

— Можех да спечеля и честно.

— Не можеш да си сигурна — отвърна тихо той. Той се приближи към нея, постави ръце върху раменете й и усети, че тя трепери. Всеки миг можеше да избухне в сълзи. Или да го целуне. Или…

Пляс! Удари му една плесница.

— Ох! Какво, по дяволите…

— Длъжна съм да кажа на съдия Рол.

— В никакъв случай. Да си чувала за поверителността на информацията между клиент и адвокат?

— Не важи за измама пред съда. Прочети „Нийл срещу Уилямс“.

— На нищо ли не те научих? Когато законът не работи…

— Не сме дошли да си играем. Етичният кодекс е задължителен.

— Ще загубя Боби и ще ида в затвора. Ще ми вземат разрешителното.

— Нямам друг избор.

— Можеш да избираш между това да постъпиш справедливо и да следваш един лош закон.

— Предупредих те, когато поех делото. Ще следвам стриктно правилата.

Той удари с ръка по плочките върху стената. Плочката не се счупи. Не беше сигурен за ръката си.

— Така ти е по-лесно, нали?

— Кое ми е по-лесно?

Ръката го заболя и взе да се надува, усети как слепоочията му пулсират.

— Да бъда изхвърлен, опозорен, да се разкарам от картинката. Това е доказателството, което ти е нужно, че си направила правилния избор.

— Омъжвам се за Брус, защото го обичам.

— Не си се променила от деня в затворническата килия. Все същия робот си, същия автомат.

— А ти си все същата неморална отрепка.

— Нямаш нито сърце, нито душа, Лорд. Sin alma o corazon.

— Не мога да повярвам, че дори за миг съм си представяла, че мога да бъда с теб.

— И аз — съгласи се той. — Ние сме абсолютно несъвместими.

— Пълни противоположности — каза тя.

— Кобрата и мангустата.