Пол Ливайн - Зелено дайкири

След като Джанис положи клетва, Цинкавич й зададе обичайните въпроси. Тя беше сестра на Стив Соломон, две години по-голяма от него. Израснала в Маями Бийч, изключена от гимназия за наркотици, посещавала смесен център от училище и мандра за проблемни деца в Пенсилвания. Изхвърлена, защото отглеждала марихуана в поле с люцерна и отворила полупрофесионален бордей в обора. Арестувана десетки пъти за наркотици, кражби и непристойно поведение плюс един път за хулиганство, когато се качила на покрива на полицейска кола и се изпикала върху предното стъкло. Не знаеше кой е бащата на Боби. Може да бил един откачен от Окала, който я смазвал от бой. Или пък шофьорът на камион, който я взел на стоп до Пенсакола срещу това да си вдигне краката на една отбивка малко след изхода за Локсли на магистрала 1–10.

Изваждаше цялото мръсно бельо направо пред очите на всички. Това беше единственият начин да попречиш на противника да очерни свидетеля ти при кръстосания разпит, Стив го знаеше. Макар че беше надут кретен, готов на всякакви подлости, Цинкавич не беше глупав и дотук правеше всичко, както трябва.

Стив погледна крадешком към Виктория. Обичайната непроницаема физиономия за пред съда — така както я беше учил. — Изглеждаше едновременно шокирана и отвратена от житейската история на сестра му. Съдия Рол изобщо не мигна. Чувала е много по-страшни неща, реши Стив. Но в същото време се почуди дали някоя сестра от родилното отделение не беше объркала работата преди трийсет и седем години. Може би истинската му сестра беше уважаван изследовател с научна степен, трудеше се в някоя лаборатория и всеки миг щеше да открие лекарство против рака.

Цинкавич се дотъркаля по-близо до свидетелското място.

— Какво съдейства за появата ти днес?

— Ти съдейства да ми измъкнеш задника от затвора — отвърна Джанис.

— Обещах ли нещо в замяна на свидетелските ти показания?

— Каза, че можеш да ми намалиш присъдата и да изляза под наблюдение.

— При какво условие?

— Ако кажа истината — отвърна Джанис.

Стив се опита да се успокои, но не можа. Всеки миг можеше да изстреля торпедото. Цинкавич го посочи с дебелия си пръст:

— Брат ти Стив Соломон имал ли е склонност към насилие?

— Още от малък.

„Мамка му! Почва се.“

Беше му взела парите. Сега щеше да го закопае с тях.

— Моля разкажете ни по-подробно, госпожице Соломон — каза Цинкавич.

— Когато бях на четиринайсет, Арни Липщиц ме нарече „дебела курва“ и Стив го спука от бой.

— Нямах точно това предвид.

— Тогава не бях дебела.

— Забравете Арни Липщиц. Брат ви посягал ли ви е някога?

— Не му стискаше.

Цинкавич изглеждаше изненадан.

— Никога ли не ви е бил?

— Нося нож от дванайсетгодишна. Щях да го обрежа още веднъж.

Цинкавич се вгледа продължително в Джанис. Не така го бяха репетирали. Стив дишаше малко по-спокойно, но само малко. С Джанис никога не знаеш кога ще извади ножа.

— Ами наркотици? — попита Цинкавич. — Виждала ли си брат ти да взема наркотици?

— Да, естествено.

Цинкавич се усмихна. Обратно по сценарий.

— Кога беше това?

— Горе-долу по същото време, когато наби и Липщиц. Дадох на Стив трева, после изяде половин кило сладолед с шамфъстък и си изповръща червата.

— Нещо по-скорошно?

— Не. Това го излекува. После дори цигара не запали.

Цинкавич прокара език по горната си устна. Нещо беше станало между репетицията и премиерата.

— А сега да поговорим за миналия януари. Госпожице Соломон, живеехте ли във ферма в Панхендъл?

— Ферма? — усмивката й разкри кафяви зъби. — Да, с приятелите ми отглеждахме марихуана там.

— Тогава ли брат ви лиши сина ви от вашите грижи и настойничество?

— Искате да кажете, дали Стив е взел Боби? Да.

— Брат ви насила ли ви отне детето?

Джанис повдигна рамене, двойната й брадичка се разтресе.

— Бях се надрусала през онази нощ.

Макар че краката му бяха стъпили на пода, Цинкавич се олюля напред назад като равин пред Стената на плача.

— Хайде, госпожице Соломон, искате да кажете, че не си спомняте онази нощ ли?

— Помня, че беше кучи студ през деня, задникът ми замръзна.

— А какво стана през нощта, когато се появи брат ви?

— Не знам. Бях в къщата и се тъпчех с екстази. Трябва да питате Руф.

— Това Руфъс Тигпен ли значи?

— Да Руфъс Тъпото.

— Къде е господин Тигпен днес?

— Мисля, че отиде до Делрей да вземе някакъв специален кетамин.

Цинкавич се насили да се усмихне, сякаш всички свидетели на щата се чупеха от съда, за да се занимават с нелегална дейност.