Пол Ливайн - Зелено дайкири

— Ако трябва да избирате между държавата и брат си — продължи съдия Рол, — кой бихте предпочели да се грижи за сина ви?

— Ваша милост, трябва да кажа нещо — намеси се Виктория.

По дяволите! Стив се почуди дали паспортът му не е изтекъл.

— Изчакайте, госпожице Лорд — каза съдия Рол. — Ще имате тази възможност. А сега, госпожице Соломон…

— Важно е, Ваша милост.

— Казах след минутка — съдия Рол сърдито изгледа Виктория и след това се обърна отново към Джанис. — Държавата или брат ви, госпожице Соломон? Кого бихте избрала?

Виктория се въртеше неспокойно на стола си, но запази тишина. Засега.

— Прекарала съм достатъчно време в държавни институции и знам какви гадости стават там — отвърна Джанис. — Стив му е кръв. Той е добър човек. Защо да не му дадете шанс?

— И аз така мисля — каза съдия Рол.

Виктория седеше на масата и стискаше картончетата си така, че чак кокалчетата й бяха побелели.

„Какво ще направи?“

— Щатът разполага ли с още свидетели? — попита съдия Рол.

— Шкафът ми е празен — отвърна Цинкавич, — но искам отсрочка, докато успея да открия господин Тигпен.

— Отхвърля се.

— Тогава моля съда да се въздържи от произнасянето на присъда, докато прокуратурата разследва достоверността на показанията на госпожица Соломон — направи последен отчаян опит Цинкавич.

— Отхвърля се.

— Настоявам делото да бъде спряно, докато…

— Отхвърля се. Госпожице Лорд, моля кажете заключителните си думи.

Виктория изглеждаше слисана.

— Ваша милост, не съм готова за заключителната си пледоария. Но трябва да разкрия нещо…

— Госпожице Лорд, ако сте наполовина толкова добър адвокат, за колкото ви мисля, вече знаете накъде клони решението на съда. Така че, станете, говорете бързо и си седнете.

Виктория стана разтреперена.

— Трудно е. Не знам точно как да го кажа.

Разкъсва се, помисли си Стив. Разкъсва се между сърцето си и проклетите правила.

— Госпожице Лорд, кажете ни две думи за господин Соломон и да приключваме, става ли?

Очите на Виктория се бяха втренчили в една точка на стената. Тя въздъхна. И после каза:

— Ваша милост, Стив Соломон е най-невъзможният човек, когото познавам.

— Това е начало — отвърна съдия Рол. — Продължавайте.

— Той съчувства дълбоко на онеправданите хора, които няма кой да защити. Но едновременно с това е влудяващ, нахален и напълно безразсъден.

Импровизира, помисли си Стив. Но докъде щеше да стигне?

— Той изобщо не уважава правилата — продължи Виктория. — Създава си свои собствени. Той е духовит, забавен и умен, но е способен да извърши и невероятни глупости. Той…

— Ваша милост — прекъсна я Цинкавич, — това заключителна пледоария ли е или брачна консултация?

— Тихо — отвърна съдия Рол. — Искам да видя докъде ще стигне.

— Познавам Стив Соломон — продължи Виктория. — И то доста добре, Ваша милост. Надзъртала съм дълбоко в него.

— Протестирам! — извика Цинкавич. — Адвокатът дава показания. Недопустимо е да изказва лично мнение по делото.

— Колегата е прав — каза Виктория, преди съдията да се произнесе. — Прекрачих линията. Правилата го забраняват. Правните факултети го осъждат. — Тонът й стана саркастичен. — А аз винаги съм спазвала правилата.

Лицето й гореше, очите й святкаха. Емоциите се надигаха.

— Имах отличен успех, докато работех на две места и играех отборно тенис в Принстън — продължи Виктория, докато разкопчаваше двуредното си сако. — В Йейл бях звездата на випуска — тя съблече рязко сакото си и го хвърли на Стив. Ръцете му се вдигнаха късно и сакото закри лицето му, преди да успее да го дръпне.

— Щях да оставя следа в обществения сектор — не спираше тя, — известно време да се отдам на частна практика и после да се кандидатирам за съдия. Всичко беше предначертано върху разноцветни картончета. Планирах и още нещо. Висок, представителен подходящ съпруг и две цяло и четири съвършени деца. И щях да следвам всички правила.

Виктория се обърна, върна се при банката и замахна с ръка. За миг Стив помисли, че ще го удари, но вместо това тя плъзна длан по масата и помете с гръм и трясък всички папки на пода.

— Ето какво мисля за правилата!

Три картончета останаха на масата. Тя ги грабна, накъса ги на парченца и покри Стив с конфети.

— А ето какво мисля за тъпите си цветни картончета.

Напълно превъртя, помисли си Стив. Нямаше идея какво щеше да каже след това, явно и тя самата нямаше.

— Ще ви кажа и още нещо, Ваша милост.