Реджи Наделсън - Червената мъгла

Бродски нежно докосна рамото на Полет и когато тя отвори очи, видях, че са празни.

— Начален стадий на Алцхаймер — каза печално той.

Не почувствах нищо, абсолютно нищо.

— Имаш ли още въпроси?

— Купил си издателска къща в Ню Йорк. Купи шоуто на Теди Флауърс. Таблоиди в Лондон, списания по Западния бряг, радиостанции. В Русия купуваш нищо неструващи вестници и телевизионни компании. Архиви, снимки, филми.

— Спомни си какво си учил по история. Информацията е по-силна от оръжията. Телевизията е по-опасна от междуконтиненталните ракети.

— Как накара руснаците да продават?

— Когато Никсън умря, и слава богу, че умря, защото не бих понесъл мръсната му уста и ден повече, аз един вид заех неговото място. Новият експерт по Русия. Можех да правя каквото си поискам. Клинтън беше послушен. Каза на Елцин, че съм бент срещу фашизма. По-добре Бродски, отколкото Заленко.

Полет беше задрямала. Леко се размърда, после пак заспа. Някъде в сградата течеше парти.

Бродски говореше гладко. Аз бясно оглеждах стаята, премислях как да го докопам, как да избягам.

— Хората не вярват на опасността от радиация, толкова системно са ги лъгали правителствата им през последните петдесет години. Петдесет години, Артьом, откакто Опенхаймер пусна бомбата си над пустинята на Ню Мексико. Знаеш ли, че го познавам? Опи знаеше. Кой обаче помни? Радиацията не се чува като изстрелите, не можеш да я почувстваш като глада или да я помиришеш като отровните газове. Студената война свърши. Вместо да разчистим отпадъците, наехме пиари, които да ни убедят, че радиацията е не по-вредна от една игра на голф.

— Голф?

— Да. Мога да помогна на хората, само ако те се страхуват. Само страхът ще ни спаси.

— Но слуховете не бяха достатъчни.

— Не.

— Трябвало ти е реална заплаха.

— Да.

— И уреди мострите да стигнат Ню Йорк.

— Не бях аз.

— Мафията работи за теб.

— Трябват им нови номера. Този с бензина вече се изтърка. Правителството се задъхва покрай измамите в здравноосигурителните фондове. Всичко се върза отлично.

— Само дето хората ти раздробиха организацията.

— Както вече казах, няма как да се избегне.

— За какво тогава са ти мулетата? Отрепките като Лев?

— Дребните риби са важни. Атомните мулета, хората, пренасящи мострите, търговците на скрап, перачите на пари и курвите, мафиотите с малките си мозъчета и великите идеи. Мислиш ли, че ако Рафсанджами или Саддам искат нещо, ще се обърнат към муле, след като могат да купят директно от нобелиста учен в Русия или някоя от бившите републики? Има организации, огромни като „Дженеръл мотърс“, които се занимават единствено и само с трансфер на радиоактивни вещества. Германски банкери, италиански съдии, ирански бизнесмени. Малко се замислят за идеологията. В основата на тероризма стои бизнесът. Говорим за начин на живот.

— Значи според теб Лев беше абсолютно необходим. А и ти беше, как да кажа, под ръка? Зайцев също изпълни ролята си.

— А в края бях аз — каза той горчиво и осъзнах, че Бродски знае всичко и преструвките, че стои над грозното, дребно насилие, отрепките и мутрите, беше част от мита, в който сам почти вярваше.

Сетих се пак за Лев и баща му.

— Нуждаем се най-вече от малките хора — продължи Бродски. — Без тях системата няма да работи.

— Пушечно месо.

— Колко старомодно. Долнопробните убийства също раздухват историята. Хората се плашат от новината, че радиоактивни материали, пък било и в незначителни количества, се прекарват нелегално в Западна Европа или още по-добре в Ню Йорк. Няколко грама в Бруклин са далеч по-стряскащи от сто тона плутоний в Томск.

— А ако нещо се обърка? Ако осъмнем с ядрен взрив в Световния търговски център?

— Тогава ще преговаряме.

— Трябва да си полудял.

— Най-старият въпрос в етиката. Кого ще спасиш, Арти? Приятелката си или милиони хора?

— Целта оправдава средствата.

— Арти! Както сам каза, без клишета.

— А червеният живак?

— Кой знае? Излезе полезен. Звучи чудесно, не мислиш ли? Смъртоносен, но неуловим. Разкошен номер. Както казват, прах в очите. Няма значение. — Извърна се към съпругата си. — Няма значение, нали, Полет, скъпа?

Тя още дремеше, сладко усмихната.

— Иван Ковалски каза, че не е нападал Рики в апартамента ми. Така ли е? Някой се е целил в мен и погрешка е попаднал на Рики?

— Казал ти е истината. Започваше да се превръщаш в пречка. Съжалявам, че стана с приятеля ти, Арти. Ще ти се реванширам.