Реджи Наделсън - Червената мъгла

Кимнах.

— Той разбира новата технология.

— Ти притежаваш Фурмин.

Усмихна се.

— Да, може и така да се каже.

— Каква точно е цената му?

— На мен ми излиза солен. Не можеш да се отървеш току-така от ядрената енергия, Арти. Светът сега е зависим от плутония по същия начин, по който преди зависеше от нефта. Цели икономики почиват на ядрената енергетика, британците и французите с милиардите им, вложени в преработващите заводи. Японците пък са в такава крайна нужда, че превозват суровината по море. По море! Четиринадесет тона на кораб, който пристига за два месеца. Да вземем „Ексон Валдес“. Представи си какво ще стане, ако с подобен кораб, превозващ радиоактивни отпадъци, се случи нещо. Мислиш ли, че японците ще се откажат от ядрените си амбиции? Те нямат нефт. Ами севернокорейците? Ами китайците?

Изсмях се.

— А ти ще уредиш всичко. Дотам опираме. — Видях, че на Бродски не се понрави да му се присмиват; само това донякъде минаваше през бронята му.

— Гаранция дават единствено новото поколение бридерни реактори, които използват ядрените горива в безопасен, автономен цикъл — каза.

Пак се изсмях.

— Даже аз знам, че бридерните реактори не са на мода още от времето на „Би Джийс“. Пробвахме ги през седемдесетте, когато имаше страх от недостиг на уран. Схемата не проработи, Чьом. За какво тогава изобщо говорим? Проектът не струва.

— Моята схема работи — спокойно каза той.

— Твоята?

Сложи ръка на рамото ми.

— Ще ме изслушаш ли? Знам всичко за бридерните реактори, които опитахме да построим. Трябва ни бридер, който използва ядреното гориво в автономен цикъл, който се самозахранва и се използва за добив на енергия, а не за обогатяване на плутоний за бойни глави. Опитахме, а после се отказахме, така както предадохме и здравеопазването, и образованието. Използвахме погрешната технология.

— А твоята е вярната?

— Само моята, да.

Дори на слънце реката имаше цвят на тиня. Бродски вярваше в проекта си така, както руснаците вярваха в червения живак. Луд е, помислих. Ще го убия, си казах, само дето не вярвах да го направя. Той го знаеше. Аз знаех.

Почувствах се като парализиран.

— Какво, мислиш, ще правим с всичкия този плутоний, ако той не се рециклира?

Не отговорих.

— Ще имаме нужда от война — каза Бродски.

Колата ни откара към „Арбат“ и „Спасо-Песковская“. Излязохме на малък площад, където няколко деца играеха на гоненица пред красива, но занемарена църква. На пилона на посолството жизнерадостно се вееше американски флаг.

Убий го, си казах. Убий го, преди да влезе вътре. За какво? За отмъщение?

— Какво търсим тук?

— Тук съм отседнал. Полет си почива горе.

Колата спря от другата страна на елегантната стара сграда.

Влязохме.

— Винаги съм обичал тази къща. — Бродски махна към жълто-бялата сграда, сякаш бяхме туристи, любуващи се на високите тавани, на градините отзад. Погледна към картините и добави: — Само ми се ще посланиците ни да проявяваха по-добър вкус. Матлок напоръча авангардни портрети на жена си. Щраус пък докара отвратителни пейзажи в тежки златни рамки. Чудя се какво ли ще остане след мен.

Последвах Бродски покрай гардероба, нагоре по стълбите, край стая, в която коленичила камериерка полираше разкошния паркет. Влязохме в малък апартамент на следващия етаж. Бродски свали палтото си. Отдолу беше с меки панталони и пуловер. Отвори барчето, наля шери в богато украсени чашки и ми подаде едната.

Бяхме сами в стилната всекидневна. Тиктакаше часовник. Въпреки поканата му не се съблякох. Седнах на един твърд стол. Вратите бяха затворени. Можех да го убия, но как щях да се измъкна после?

Чьом Бродски цяло лято бе плувал по гръб в басейна си и бленувал целия този хаос.

Той уби Бърди, Рики, Светлана. Не поднесе сам клечката, но подшушна на хората си да го направят.

Червеният живак беше само прах в очите. И той го знаеше!

— А ти дърпаше конците на целия този фарс от вилата си в Ийст Хамптън — казах.

— Предпочиташ да беше НАСА ли? Божественото се крие в детайлите, нали знаеш.

Сетих се за гнусната търговия със смърт, за мъртвия просяк от Пен стейшън, за бащата на Лев, стриптийзьорките, които използваха за мулета, Валя Голицина, умиращите кучета със свлечените кожи. Стоманените хокейни шайби можеше да се продават на пазара редом с матрьошките.

Вратата се отвори. Полет Бродски тихо пристъпи и седна на стол до стената; изцяло във властта му, присъствието на Бродски я озари. Беше с жълта копринена рокля, която пропускаше слънчевите лъчи. Влезе камериерка с поднос с чайник, чаши и сандвичи. Бродски я отпрати с ръка, разля сам чая и отнесе чаша на Полет. Целуна я по челото, а аз вече не знаех дали ще успея да го застрелям пред очите й.