Реджи Наделсън - Червената мъгла

— Понякога си истински задник, Арти. Бях бременна и мислех за друго, затова се издъних. Добре де, длъжница съм ти. Обаче искаш прекалено много, наистина. Мислиш, че е достатъчно да пуснеш малко чар и ще ти кажа каквото поискаш. И наистина ще ти кажа едно-две неща, после искам да спреш. Искам да ме оставиш на мира. Остави професионалистите да открият кой уби Устинов и момичето на плажа. Разполагат с оръжието, отговаря на револвера, с който е застрелян Устинов.

— Чух. — Сетих се за Сони на мача в „Гардън“. Значи не лъжеше. — Друго?

Тя сви рамене. Не мисля, че знаеше за Лев. Колко точно знаеше обаче? Пак погледна към пързалката, към върхушката тела, а аз внезапно изпитах гняв към всички тези безгрижни хора, отдали се на идиотското си забавление.

— Макси? Виж, извинявай. Благодарен съм ти за резултатите от теста. Не бях на себе си от страх, наистина. Това е и ще те оставя на мира.

— Добре — каза тя.

— А другото нещо?

— Моля?

— Каза, че ще ми кажеш едно-две неща.

— Сещаш ли се за онзи нож, с който те накълцаха?

Докоснах лицето си.

— Наряза ме ето тук. Ужасно боли.

— Аз вече изразих съчувствие, малкият. Ножът е радиоактивен.

— Откъде знаеш?

— Рой Питъс ме накара да го проверя. С гайгеров брояч. Направихме тестовете — реагира. Радиоактивен е.

— Разбирам.

— Това говори ли ти нещо? — Явно не знаеше за Лев и куфарчето му.

— Донякъде. Искаш ли да ти разкажа?

— Не, не искам да знам. Не искам да съм ти длъжница. Аз не съм като теб. Не искам да знам неща, които не ми влизат в работата. Трябва да се ожениш, Арти. Да слезеш на земята.

— Защо си толкова бясна? — попитах.

Максин по принцип е наистина мило момиче, приятел, после изведнъж цъфва изнервена, ядосана, сякаш се срамува от нещо и иска да го замаже.

Една от близначките — Ани — дотича за пари за кола.

— Здрасти, Арти — усмихна ми се хлапето.

— За теб е господин Коен — каза Максин и й даде малко дребни.

— Какво друго щеше да ми казваш?

— Бурканът, онзи с пръстите на момичето. И той е радиоактивен, също като ножа. — Хвърли поглед зад гърба си.

— Чакаш ли някого, Макс?

Тя пак погледна през рамо, но зад нас имаше само една млада двойка; бащата, качен на кънки, носеше бебето в раница.

— Не. Бурканът, който ми изпрати Рой Питъс, с пръстите на онова момиче, също реагира — повтори тя. — Никога нямаше да се сетя да го тествам, но Рой е направо маниак на темата.

— Макс, разбираш ли от радиация?

— Не. От време на време ни се обаждат от болниците, обикновено когато апаратурата им блокира. Търсят ни и за тестове, по принцип дреболии, дрехи, гумени ръкавици и тям подобни. За големите неща си имат специалисти. Радиоактивните материали не са сред приоритетите на Бруклин, ако ме разбираш.

— Можеш ли да тестваш труп? — Мислех за Олга.

— Доколкото знам, да. Но не съм сигурна.

Тя погледна часовника си и махна на близначките. Момичетата дотичаха, увиснаха от двете й страни и замолиха за още половин час. Максин им нареди да свалят кънките.

— Закъде си се разбързала?

— Трябва да се прибираме.

— Нека черпя малките пица или нещо друго.

Тресеше се като кукла, а на мен ми се щеше да разбера кой точно опъва конците й.

— Арт — обади се зад гърба ми Сони Липърт.

Не беше с кънки.

— Мамка му, Максин. Било е капан. Казала си му, че ще идвам.

Лицето й пламна.

— Нямах избор, Арти. Трябваше да го направя. Не мога вечно да лъжа заради теб. Накрая ще пострадаш. — Стори ми се нещастна.

— Можеш да вървиш — махна й пренебрежително Сони. — Оттук поемам аз.

Макси докосна рамото ми и забърза да прибере близначките.

— О, да не забравя — благодаря ти, миличка — извика Сони, но Максин вече бе прекалено далеч, за да го чуе.

— Не разбираш от дума, това е. Трябваше да се довлека до този шибан кей, за да ти кажа да спреш с простотиите — каза Сони.

Пиехме кафе на лавката.

— Не знам за какво говориш, Сони.

— До мен стигнаха какви ли не слухове — че се мотаеш из Брайтън бийч, движиш с хората на Зайцев. За тях ли работиш сега, Арти? Дълбоко в себе си оставаш руснак, а? Влязоха ли ти под кожата? Ще го направят, да знаеш. Или са докопали някой, на когото наистина държиш, ако изобщо има такъв де. Махни се оттук. Иди при Дани. Или… — Той остави краят на изречението да се оттече в чашата му с кафе.

— Да? Или какво?

— Кажи ми какво знаеш?

— Защо, по дяволите, да го правя?

— Защото ще те прибера на топло.

— Говори с Рой Питъс.

— А защо ли не дрънна за информация и на Саддам Хюсеин?