Реджи Наделсън - Червената мъгла

— Къде е сега?

— Къде ли не. Вчера беше в един хотел до летището, „Палас“. Харесало му името, каза. Било хотел за старци. „Мутанти като мен“, така каза.

— Преместил се е, след като е пребил Женя.

— Какво?

Нанесе се в дома на братовчедка ми, после я преби — това беше съобщение за мен.

— Нищо, продължавай. Как точно вмъкнал мострите?

— Имал опит, правел същото из Източна Европа. Познавал разни дребни риби в бранша. Карал камиони до Варна, пренасял пакети от Украйна в Хърватска. При цялото натоварено движение там проверки на границата почти не се правят, митничарите са подкупни. Според него повечето търговци на мостри стигат само до граничните градове и там предават стоката. Само че той бил различен. Нашият Лев е амбициозен. Мразел съботите в кални градчета по хърватската граница, мразел миризливите селяни, мразел да се преструва, че търгува с гуми или разни зеленчуци. Веднъж стигнал още по-далеч — поел надолу към Средиземноморието, после Сиера Леоне. Било отвратително. Трябвало да върти бизнес с либийците по тамошните пристанища, а те според него работели за Хизбула. Лев ги мрази почти колкото евреите. В Африка предал мострите и оттам ги прекарали по море до Мексико. Това било голямото му приключение. — Толя си пое дъх и облиза устни. — Трябва да пийна нещо.

— Вярваш ли му?

— Да. — Махна за сервитьор и когато такъв не дойде, се надигна и донесе бутилка червено вино от бара. — Не знам кога точно, но в един момент Лев започнал да се надъхва. Решил, че пръв ще докара мостри в Ню Йорк.

— Трябва да се е побъркал.

— Сигурно. Решил да пътува директно. На московското летище мина лесно, казва. Буташ пачка на когото трябва и не ти проверяват багажа. Красива млада дама го ескортирала до ВИП класата, там няма детектори за метал. Предложила му френско шампанско. Той поискал руско.

— Руско?

— Да, било по-добро.

— Исусе!

— Решил да лети през Франкфурт. Знаеш ли защо?

Не отговорих.

— Спомнил си, че самолетът на Пан Американ, който се разби над Локърби 9 9 Самолетна катастрофа в Локърби, Шотландия, през 1988. — Б.пр. , спрял точно там и че във Франкфурт рядко проверяват багажа на транзитните пътници. Не че за него имало значение. Повечето от стоката му не задейства детекторите, другото носи в ръчния си багаж. В самолета пие шампанско и си мисли, че ако машината се разбие, експлозията ще е далеч по-голяма от Локърби.

— Този е направо болен.

— Да — каза Толя, а аз се зачудих дали знае. — Но умен. На Джей Еф Кей 10 10 Летище „Кенеди“. — Б.пр. няма метални детектори за пристигащите.

Потях се. Къщата с момичето с флейтата. Олга. Радиоактивните мостри в куфара менте.

— Лев се установява тук и не след дълго излиза на пазар.

— На пазар?

— Да. Ню Йорк бил пълен с ножове. Изгубил един, купил друг. Доверява ми се. Ножът му трябвал за някакъв евреин. Пуска намеци, изпробва ме.

— Значи мина антисемитския тест.

— Да. В стаята му в „Палас“ забелязах хубав лаптоп. „Взех го от еврейското ченге“, ми се хвали той. Прескачал до шивашкия цех срещу апартамента на чифутина и го гледал като на кино. Чифутите са мамини синчета, казва. Мързеливи американски евреи. Иска да убие евреин.

— Как е разбрал, че съм намесен?

— Сигурно от мъжа с очилата — вдигна рамене Толя. — Или някой предател от вашите.

Избеснях, защото най-вероятно беше прав.

— Видя ли мострите?

— Ще стигна и дотам — продължи спокойно Толя. — Малкият куфар беше с двойно дъно, пълно с контейнери със стружки обогатен уран. Плутоний на скрап в метални дискове, приличаха на хокейни шайби. Разтворими цезиеви соли в дебел оловен буркан. В сака си имаше три, а може и повече буркана червен живак. — Докато рецитираше списъка, лицето му залъщя от пот. Мострите притесняваха дори Анатолий Свердлов. — Показа ми сертификатите. Всичко е истинско.

— Кой би проявил интерес?

— Всеки, който иска да си направи бомба. За терористите мострите се доставят като един вид доказателство, че продавачът има достъп до стоката. Дребните мутри могат да ги използват за изнудване. За размяна на заложници. Дадох на Лев да разбере, че съм впечатлен.

— Прегледа ли мострите?

— Видях достатъчно. — Сви рамене и отпи от виното. — Какъв избор имах? Исках да ми повярва.

Барът беше почти празен. Толя обърна на един дъх чашата си.

— Ами контактите му?

— Нали ти казах, зарязали са го.

— Защо?

— Ще стигна и дотам. Хората на Зайцев не са глупави. Зарязали го, защото Лев сгази лука. — Млъкна за момент и допи остатъка от виното.