Мери Кларк - Черни рози

— Мистър Арнът, кой е подарил гривната и брошката на Сузан?

Арнът се усмихна весело.

— Няма да ми повярвате, ако ви кажа.

Кери измина разстоянието до Олд Тапан за двайсет и пет минути. Всяко завъртане на волана й се струваше безкрайно. Робин, малката смела Робин, която винаги се опитва да не дава израз на разочарованието си, когато Боб забравя за нея, мислеше си Кери. И днес толкова сполучливо скри страха си. Но й се събра твърде много. Не биваше да я оставям при други хора, дори и при Джонатан и Грейс.

Дори и при Джонатан и Грейс.

Джонатан звучеше странно по телефона, продължи да разсъждава Кери.

Отсега нататък аз ще се грижа за бебето си, закле се пред себе си Кери.

Мама и бебето — думите отново изплуваха в ума й.

Вече навлизаше в Олд Тапан. Само още няколко минути.

Робин изглеждаше толкова доволна от възможността да гостува на Грейс и Джонатан и да прелисти онези албуми със снимки.

Албумите.

Брошката с цветето и пъпката.

Беше я виждала и по-рано.

На Грейс.

Преди години, когато започна работа в семейство Хувър, Тогава Грейс носеше бижутата си. Имаше я на много снимки с тях. Грейс се пошегува, когато Кери изрази възхищението си от тази брошка. Нарече я „мама и бебето“.

Сузан Риърдън беше с нея на снимката във вестника! Това би трябвало да означава… Джонатан? Възможно ли е той да й я е дал?

Грейс й обясни, че е помолила Джонатан да прибере бижутата й в сейфа в банката. Спомни си, че й каза: „Не мога нито да ги слагам, нито да ги свалям сама. Само ще се притеснявам, ако са вкъщи.“

Споделих с Джонатан, че ще се срещна с д-р Смит, сети се Кери. Снощи, след като се прибрах у дома, му заявих, че според мен Смит ще се пречупи. Боже мой! Сигурно той е застрелял Смит.

Кери спря. Беше пристигнала пред красивата, облицована с варовик къща. Отвори вратата на колата и се затича нагоре по стълбите.

Робин беше с убиец.

Кери не чу телефона в колата си, докато натискаше бутона на звънеца.

Джеф се опита да открие Кери вкъщи. След като тя не отговори, пробва телефона в колата й. Къде ли е, чудеше се обезумял той. Набираше номера на Франк Грийн, когато полицаят отведе Арнът.

„Прокуратурата е затворена. Ако разговорът е неотложен, наберете…“

Джеф изруга, докато набираше телефона за спешни случаи. Робин беше у семейство Хувър. А Кери? Най-после някой вдигна слушалката.

— Обажда се Джеф Дорсо. Абсолютно наложително е да говоря с Франк Грийн. Става въпрос за убийство, което може да бъде предотвратено. Дайте ми номера на домашния му телефон.

— Той не си е у дома. Повикаха го заради убийство в Оръдел.

— Можете ли да ме свържете с него?

— Да. Почакайте.

Грийн отговори след цели три минути.

— Джеф, занимавам се с нещо сериозно. Надявам се, че ме търсиш по важен повод.

— Да. Поводът е много важен. Става дума за делото „Риърдън“. Франк, тази нощ Робин Кинълен е в дома на семейство Хувър.

— Кери ми каза.

— Току-що разбрах, че Джонатан Хувър е подарил старинните бижута на Сузан Риърдън. Били са любовници. Според мен той е убиецът, а Робин е при него.

Последва дълга пауза. После Франк Грийн отвърна с безизразен глас:

— Намирам се в жилището на един старец, който е поправял старинни бижута. Тази вечер е бил убит. Няма следи от обир, но синът му твърди, че бележникът с телефоните на клиентите му липсва. Веднага ще изпратя полицаи в къщата на семейство Хувър.

Джонатан отвори вратата на Кери. Къщата беше почти тъмна и много тиха.

— Робин се успокои — заяви той. — Всичко е наред.

Кери криеше ръцете си в джобовете на палтото, стиснати в юмруци от страх и гняв. Въпреки всичко съумя да се усмихне.

— О, Джонатан, толкова съжалявам, че ви създадох неприятности. Трябваше да предвидя, че Робин ще е изплашена. Къде е тя?

— В стаята си. Спи дълбоко.

Луда ли съм, питаше се Кери, докато се качваше след Джонатан по стълбите към втория етаж. Да не би фантазията ми да се е развинтила? Той изглежда съвсем нормално.

Стигнаха до спалнята за гости, розовата стая, както я наричаше Робин заради светлорозовите тапети, завеси и юргани.

Кери отвори вратата. На светлината на малката нощна лампа видя Робин. Беше обърната на една страна в обичайната си поза, свита като зародиш в утроба, а дългата й коса бе разпиляна на възглавницата. Взе разстоянието до леглото на две крачки.

Робин беше подложила длан под бузата си. Дишаше равномерно.