Мери Кларк - Черни рози

— Нямам нищо против.

Агентите от ФБР разполагаха с машинописка. Тя напечата клетвената декларация на Арнът. След като той и още двама свидетели я подписаха, Арнът заяви:

— Вече е късно. Денят беше доста тежък. Помислихте ли си кой адвокат да ми препоръчате?

— Да — отвърна Джеф. — Джордж Саймъндс от Трентън. Той е отличен защитник и умее да се справя с трудни ситуации.

— Ще се опитат да ме обвинят, че съм убил предумишлено мисис Пийл. Кълна се, че беше нещастен случай.

— Ако има начин да мине за непредумишлено убийство, той ще успее да убеди прокурора, че е било така. Поне няма да ви осъдят на смърт.

— Обадете му се веднага.

Джеф знаеше, че Саймъндс живее в Принстън, понеже веднъж го беше канил на вечеря в дома си. Спомни си, че телефонният му номер е записан на името на съпругата му. Позвъни по мобифона в присъствието на Арнът. Беше десет и половина.

След десет минути Джеф приключи разговора.

— Готово, разполагате с първокласен адвокат. А сега ви слушам.

— За жалост бях в къщата на семейство Риърдън, когато Сузан загина започна Арнът с гробовен глас. — Сузан се отнасяше толкова небрежно с бижутата си, някои от които бяха много красиви, че изкушението бе твърде голямо. Бях научил, че Скип е заминал по работа в Пенсилвания. Сузан ми каза, че вечерта има среща с Джими Уийкс. Колкото и странно да изглежда, тя действително си падаше по него.

— Той беше ли в къщата, когато вие влязохте?

Арнът поклати глава.

— Не, тя щеше да отиде до търговския център в Пърл Ривър, да остави колата си там и да се качи в неговата. Бях разбрал погрешно, че ще се видят рано. Когато пристигнах, няколко лампи на долния етаж светеха, но това беше нормално, защото се включваха и изключваха автоматично. Откъм задната страна на къщата забелязах, че прозорците на голямата спалня са широко отворени. Беше съвсем лесно да се изкача, понеже покривът на втория етаж на тази модерна къща стига почти до земята.

— Колко беше часът?

— Точно осем. Бях поканен на вечеря в Катскил. Една от причините за дългата ми и успешна кариера беше, че винаги успявах да си осигуря алиби, когато извършвах някой обир.

— Влязохте в къщата… — подкани го Джеф.

— Да. Беше съвсем тихо и аз помислих, че няма никой. Не предполагах, че Сузан е все още долу. Минах през всекидневната и стигнах до спалнята, където върху нощното шкафче стоеше рамката. Бях я виждал отдалеч и не знаех дали е истинска изработка на Фаберже. Очевидно с основание не й бях обърнал внимание. Вдигнах я и тъкмо я разглеждах, когато чух гласа на Сузан. Крещеше на някого. Бях доста смутен от думите й.

— Какво казваше?

— Нещо като: „Ти ми ги подари и те са си мои. А сега си върви. Досаждаш ми.“

Ти ми ги подари и те са си мои. Бижутата, помисли си Джеф.

— Значи Джими Уийкс е променил решението си и е минал да я вземе — разсъждаваше Джеф.

— О, не. Някакъв мъж извика: „Трябва да ми ги дадеш.“ Гласът беше прекалено приятен, за да е на Джими Уийкс, и със сигурност не бе на нещастния Скип. — Арнът въздъхна. — Пуснах рамката в джоба си почти несъзнателно. Ужасно копие, но снимката на Сузан е красива и за мен винаги е било удоволствие да я притежавам. Сузан наистина ми липсва.

— Пуснахте рамката в джоба… — отново го подкани Джеф.

— Изведнъж осъзнах, че някой се качва по стъпалата. Както споменах, бях в спалнята. Скочих в гардероба на Сузан и се опитах да се скрия зад дългите й рокли. Не бях затворил плътно вратата.

— Разбрахте ли кой влезе?

— Не, нямаше как да зърна лицето.

— Какво направи човекът?

— Тръгна направо към кутията с бижутата, порови из нея и извади нещо. После, тъй като явно не намери всичко, което му беше нужно, започна да обръща чекмеджетата. Беше като обезумял. След няколко минути или откри това, което търсеше, или се отказа. За щастие не стигна до гардероба. Изчаках известно време и усещайки, че нещо не е наред, слязох тихо долу. Тогава я видях.

— В тази кутия имаше много бижута. Какво е взел убиецът на Сузан?

— Като съдя по показанията на свидетелите по делото, сигурно е било цветето с пъпката — старинната брошка с диамантите. Действително беше красива, уникат.

— Дали този човек й е подарил и старинната гривна?

— О, да. Всъщност според мен се е опитвал да открие и гривната.

— Знаете ли кой е дал на Сузан гривната и брошката?

— Разбира се. Сузан почти нямаше тайни от мен. Забележете, не твърдя, че точно той е бил в къщата през онази нощ, но просто нещата се връзват, нали? Сега, надявам се, ви е ясно какво имам предвид. Показанията ми ще ви помогнат да намерите истинския убиец на Сузан, което предполага, че би следвало да се погрижите за мен.