Мери Кларк - Черни рози

Съдът би повярвал на подобна версия, тъй като изглеждаше съвсем правдоподобна. С бижутата обаче нещата стояха съвсем различно. Всичко опираше до тях. Искаше й се да успее да докаже, че Арнът е подарил на Сузан тези ценни старинни накити. Тогава той едва ли щеше да се отърве с обяснението, че й ги е дал от приятелски чувства.

В десет часа Кери напусна тихата сграда и тръгна към паркинга. Изведнъж усети, че е гладна. Стигна до близкия ресторант и си поръча хамбургер, пържени картофи и кафе.

Ако заместя кафето с кока-кола, ще се получи любимата храна на Робин, помисли си тя. Признавам, че моето голямо бебе ми липсва.

Мама и бебето…

Мама и бебето…

Не мога да си обясня защо тези думи непрекъснато отекват в главата ми, разсъждаваше Кери. Нещо не е наред. Но какво?

Изведнъж се сети, че трябваше да се обади на Робин за лека нощ, преди да излезе от кабината си. Защо пропусна? Кери бързо довърши вечерята си и се качи в колата. Беше единайсет без двайсет, прекалено късно, за да притеснява семейство Хувър. Точно когато излизаше от паркинга, телефонът й иззвъня. Беше Джонатан.

— Кери — започна тихо той, — Робин е с Грейс и не знае, че те търся. Не искаше да те безпокоя. След като заспа, имаше страхотни кошмари. Мисля, че е наложително да дойдеш. Толкова неща й се случиха. Детето се нуждае от теб.

— Идвам веднага. — Кери даде ляв вместо десен мигач, натисна педала за газта и потегли към къщата, в която беше детето й.

Пътуването от Ню Джърси по магистралата към планината Катскил беше отвратително. В Мидълтаун заваля леденостуден дъжд и колите започнаха да пълзят. Един преобърнат трактор с ремарке беше запречил пътя и това забави мъчителното придвижване с още един час.

В десет без петнайсет Джеф Дорсо пристигна изморен и гладен в полицейския участък на Елънвил, където беше Джейсън Арнът. Екип от агенти на ФБР чакаха, за да разпитат Джейсън Арнът, след като той разговаря с Джеф.

— Губите си времето — повтори Джеф, макар че вече им беше обяснил. — Аз не мога да му бъда адвокат.

Вкараха Арнът в залата с белезници на ръцете. Джеф не го беше виждал близо единайсет години, откакто почина Сузан. По онова време се смяташе, че взаимоотношенията му със Сузан Риърдън са приятелски и делови. Никой, включително и Скип, не се съмняваше, че проявява някакъв друг интерес към нея.

Сега Джеф изучаваше внимателно мъжа. Арнът беше с по-пълно лице, отколкото си го спомняше, но изражението му все още бе изискано и отегчено. Бръчките около очите бяха показателни за силна умора, но полото от кашмир изглеждаше чисто под сакото от туид. Провинциален джентълмен, самоук познавач на изкуството, помисли си Джеф. Дори и при тези обстоятелства определено му личи, че е такъв.

— Добре че дойдохте, Джеф — любезно го посрещна Арнът.

— Всъщност не знам защо съм тук — отвърна Джеф. — Както ви предупредих по телефона, вече сте страна по делото „Риърдън“. Скип Риърдън ми е клиент. При това положение не можете да ми се доверите. Запознали са ви, предполагам, с правата и задълженията ви. Не съм ви адвокат. Ще предам всяка ваша дума на прокурора, понеже възнамерявам да търся доказателства за присъствието ви в дома на семейство Риърдън през нощта, когато беше убита Сузан.

— Да, аз действително бях там. Ето защо ви повиках. Не се притеснявайте. Няма да ви съобщя поверителни сведения. Помолих ви да се срещнем, тъй като съм в състояние да свидетелствам в полза на Скип. Но в замяна искам, след като го освободите, да поемете защитата ми. Тогава няма да се получи конфликт между интересите.

— Вижте, няма да поема защитата ви. Прекарах десет години от живота си като адвокат на невинен човек, който е в затвора. Ако сте убили Сузан или ви е известно кой го е извършил и сте оставили Скип да гние в тази килия толкова дълго време, заклевам се, че не бих си помръднал пръста, за да ви помогна.

— Точно такава решителност ми е необходима — въздъхна Арнът. — Вие сте адвокат по наказателно право. Познавате истинските професионалисти в Ню Джърси или където и да било другаде. Ако ми обещаете, че ще ми намерите най-добрия защитник, ще ви съобщя какво знам за смъртта на Сузан Риърдън, която, между другото, не съм причинил аз.

Джеф се взря за миг в мъжа, разсъждавайки върху предложението му.

— Съгласен съм, но преди да продължим, бих желал да подпишете клетвена декларация пред свидетели, че няма да ми предоставите поверителна информация и ако се наложи, ще мога да използвам показанията ви, за да помогна на Скип Риърдън.