Мери Кларк - Къде си сега?

Тъй като тя не каза нищо, Елиът настоя:

— Оливия, дай на Мак пространството, което той иска. Радвай се, че е жив, и дори намери утеха в това, че очевидно се намира наблизо. Мога да те уверя, че ако Чарли беше тук, щеше да ти каже абсолютно същото.

Майка ми винаги успява да ме изненада. Тя вдигна вилицата си и разсеяно описа със зъбците нещо по покривката. Бях готова да се обзаложа, че изписва името на Мак.

Веднага щом проговори, осъзнах, че изцяло съм сгрешила в преценката си за начина, по който бе приела бележката.

— Откакто Дев ни показа това съобщение от Мак снощи, и аз си мисля нещо подобно, Елиът — рече тя. Болката в гласа й бе очевидна, но нямаше и намек за сълзи. — Нагрубих Каролин, защото тя се ядоса на Мак. Не беше честно да го правя. Знам, че постоянно се тревожи за мен. Сега Мак ни даде отговор — не отговора, който исках да чуя, но все пак някакъв отговор.

Тук мама се опита да се усмихне.

— Оттук нататък ще се помъча да го смятам за дезертьор — избягал без разрешение. Може би наистина живее някъде тук — както ти каза, отговорът му дойде наистина бързо — и щом той не желае да ни вижда, ние с Каролин ще уважим желанията му. — Направи пауза, а после добави твърдо: — Точно така.

— Оливия, надявам се да се придържаш към това решение — одобри разпалено Елиът.

— Със сигурност възнамерявам да опитам. Като първа крачка, моите приятели семейство Кларънс заминават на пътешествие с яхтата си. Тръгват за гръцките острови този петък. Предложиха ми да ги придружа. Смятам да го направя. — Остави вилицата на мястото й с жест на окончателно решение.

Облегнах се назад и започнах да обмислям този неочакван обрат на събитията. Допреди малко възнамерявах да разкажа на Елиът за уговорката си с домакините на сградата на Мак в сряда. Сега, разбира се, нямаше да го направя. Иронията на цялата ситуация бе, че в продължение на години бях молила мама да се примири с положението, а сега, когато най-после го бе направила, ми се искаше да не е така. С всеки изминал час се убеждавах все повече и повече, че Мак е изпаднал в голяма беда и е принуден да се справи с нея сам. Тъкмо се канех да облека в думи тази възможност, когато изведнъж стиснах устни и промених решението си. След като мама заминеше, можех да търся Мак, без да трябва да крия какво правя или още по-лошо, да я лъжа.

— Колко време ще продължи пътуването, мамо? — попитах.

— Най-малко три седмици.

— Смятам, че идеята е страхотна — уверих я, без да си кривя душата.

— Аз също — съгласи се Елиът. — Ами ти, Каролин? Все още ли искаш да станеш помощник окръжен прокурор?

— Категорично — отговорих аз. — Но ще изчакам още месец-два, преди да си подам молбата. Ако извадя късмет да ме назначат, няма да ми остане никакво свободно време, и то за дълго.

Вечерта продължи много приятно. Мама, прекрасна в синята си копринена блуза и подходящи панталони, се усмихваше и говореше оживено, както не я бях виждала от години. Като че ли приемането на ситуацията с Мак най-после бе дало покой на духа й.

Елиът също се ободри, докато я гледаше. На времето, докато растях, се чудех дали той носи риза и вратовръзка в леглото. Винаги е така ужасно скован и официален, но когато мама пусне чара си в действие, той просто се разтапя. По-възрастен е от нея с няколко години и това ме кара да се чудя дали гъстата му тъмнокестенява коса е естествена, но би могла и да бъде. Елиът притежава стегнатата стойка на военен, а изражението му обикновено е резервирано, дори надменно, докато не се усмихне или разсмее — тогава целият грейва и мога да видя проблясък надалеч по-непринудена личност, скрита зад вродената му помпозност.

Той често се шегува със себе си. „Моят баща, Франклин Делано Уолъс — казва той — е бил кръстен на далечния си братовчед, президента Франклин Делано Рузвелт, който си остана героят на татко до края на живота му. Според вас защо са ме кръстили Елиът? Това име е избрал президентът за един от своите синове. И без да отричам всичко, което е направил за обикновените хора, не забравяйте, че Рузвелт е бил първо и преди всичко аристократ. Боя се, че моят баща пък беше не само аристократ, а и сноб до мозъка на костите си. Затова, когато ви се сторя прекалено превзет, не обвинявайте мен, а превзетия педант, който ме е отгледал.“

Когато приключихме с кафето, вече бях решила с абсолютна сигурност, че няма дори да намеквам пред Елиът за твърдото си намерение да търся Мак. Предложих да остана в апартамента на мама, докато я няма — предложение, което й допадна. Студиото в Гринич Вилидж, което бях наела миналия септември, когато започнах работата си със съдията, никак не й допадаше. Изобщо не й мина през ума, че основанията ми да остана в Сътън Плейс са свързани с Мак: ако разбереше, че продължавам да го търся, и се опиташе да се свърже с мен, исках да съм на място, където да може да ме открие лесно.