Мери Кларк - Къде си сега?

— Джоан, ако някога поискате място при нас — извика пламенно Гейлър, — да знаете, имате го!

— Не, благодаря. Достатъчно ми е трудно и така, докато се опитвам да направя каквото мога за тези нещастници.

— Отново благодаря, Джоан.

Гейлър се изправи, отиде в кабинета на Лари Ахърн и накратко го осведоми какво става. Ахърн го изслуша мълчаливо.

— Ти смяташе, че Уинтърс премълчава нещо — каза той. — Намери го и му измъкни информацията. Може би все още е достатъчно пиян, за да се разприказва пред теб.

— Чувал ли си се със семейството на Лизи?

Ахърн се облегна с въздишка обратно на стола си.

— Говорих с Грег тази сутрин. Дава на баща си силни успокоителни. Не иска да се отделя от него, докато всичко не приключи — по един или по друг начин. — Той сви рамене. — Естествено, и ти, и аз знаем, че може никога да не разберем какво се е случило или ще се случи на Лизи.

— Не вярвам — възрази Гейлър. — Вчера беше прав, когато посочи, че според теб този тип иска внимание.

— Започвам също така да мисля, че иска да го хванем, но по начин, който ще се превърне в грандиозно зрелище. — Ръцете на Ахърн се бяха свили в юмруци. — Преди час Грег сподели колко дяволски безпомощен се чувства. Е, точно така се чувствам и аз.

Докато Гейлър се обръщаше, за да си тръгне, телефонът отново иззвъня. Ахърн вдигна, заслуша се за миг и каза:

— Свържи ме. — Махна на Гейлър да остане, като му прошепна: — Грег Андрюс е.

Гейлър слушаше, докато Лари Ахърн говореше.

— Разбира се, щом баща ти иска да отправи призив по медиите, ще се погрижим да го получат. — Седна и взе една химикалка. — От Библията е. Добре. — Започна да пише, държейки телефона до ухото си, като веднъж спря Грег Андрюс, за да повтори нещо. Накрая обяви: — Записах го. Ще се погрижа.

С дълбока въздишка той постави слушалката на мястото й.

— Ето какво желае доктор Андрюс да се прочете по телевизионните програми и да се отпечата във вестниците, та похитителят на Лизи да разбере колко отчаяна нужда изпитва той да я види до себе си жива и здрава. От пророк Осия е.

В очите на двамата мъже заблестяха сълзи, докато детектив Тайлър излизаше да търси Зак Уинтърс.

Видения на доларови банкноти — пачки и пачки от тях — танцуваха в мозъка на Зак Уинтърс, докато отваряше очи, за да види някакъв тип, застанал над него. Зак лежеше свит на едно от любимите си места — строителен обект близо до Бруклинския мост, където съществувалият преди гараж бе съборен, но все още не бяха започнали да строят новата сграда. Оградата бе килната настрани и сега, когато беше топло, Зак и много от приятелите му използваха мястото за своя домашна база. Също като Зак, всички те разбираха, че когато строежът наистина започне, отново ще се окажат на улицата, но засега тук бе идеално за лагеруване.

Зак тъкмо сънуваше наградата от петдесет хиляди долара, която щеше да получи веднага щом открие начин да я вземе, без да си навлече беда, когато почувства как някой го разтърсва за рамото.

— Хайде, Зак, събуди се — настояваше някакъв мъж.

Бездомникът бавно отвори очи и през ума му премина спомен за нещо познато. „Тоя тип съм го виждал. Полицай е. Беше в стаята, където ме заведе братът, за да им разкажа за Лизи. Внимавай — предупреди се мислено. — Точно той беше доста гаден онзи ден.“

Зак се превъртя и бавно се надигна на лакти. Беше се покрил със зимното си яке и сега го избута настрана. Примигна от светлината на силното следобедно слънце, а после бързо се огледа наоколо, за да се увери, че количката му за зеленчуци все още е там. Преди да легне да спи, я бе поставил на земята до себе си и бе обгърнал дръжката с крака, за да не може никой да бръкне в нея, без да го събуди. Изглежда, никой не я беше бутал, макар че някои от вестниците, които бе напъхал най-отгоре, бяха започнали да се плъзгат надолу.

Отново примигна.

— К’во искаш? — попита.

— Искам да говоря с теб. Ставай.

— Добре, добре. По-кротко. — Зак слепешком заопипва наоколо за винената бутилка, която бе до него, когато заспа.

— Празна е — тросна се рязко Гейлър. Сграбчи ръката на скитника и грубо го изправи на крака. — Разправял си на приятелите си, че знаеш нещо за изчезването на Лизи, нещо, което не си ни казал онзи ден. Какво е то?