Мери Кларк - Нежни убийства

— Вие успяхте ли?

— Мисля, че да.

— Този нов човек интересува ли ви?

— Много е рано да се каже. А освен това може ли да говорим за времето, или даже по-добре… ще ми кажете ли защо тези списъци с пасажерите ви направиха такова впечатление?

Съчувствието и топлотата изчезнаха от очите на Дон Ричардс.

— Само ако вие ми кажете защо бяхте отбелязали няколко имена и бяхте оградили две от тях — Оуен Адамс и Хенри Оуен Йънг.

— Оуен е едно от любимите ми имена — отвърна Сюзън. — Става късно, Дон. Вие тръгвате утре рано сутринта, а мен ме очаква тежък ден.

Тя си помисли за телефонния разговор, който трябваше да проведе в осем часа сутринта с Крис Райън и за пакета със снимки, който трябваше да получи от Лондон следобед.

— Всъщност, може и да остана в офиса до девет часа.

В понеделник сутринта Крис Райън обичаше да отива рано на работа. Неделите бяха за домашните и обикновено поне две от шестте му деца заедно със семействата си се отбиваха да посетят него и съпругата му и оставаха за вечеря.

Предния ден беше изключително натоварена неделя и като резултат Крис отключи кабинета си в 8:20 сутринта. Незабавно провери съобщенията и намери няколко, които изискваха бърза реакция. Първото беше оставено в събота от източник в Атлантик Сити и съдържаше интересна информация за Дъглас Лейтън. Второто беше от Сюзън Чандлър.

„Крис, Сюзън е. Обади ми се веднага“ и толкова.

Тя вдигна още при първото позвъняване.

— Крис, попаднала съм на нещо и имам нужда да ми направиш проверка за двама души. Единият е бил пасажер на пътническия кораб „Габриел“ преди три години; другият е пътувал на туристически кораб „Морска нимфа“ преди две години. Проблемът е, че според мен това е един и същи човек. Ако съм права, говорим за сериен убиец.

Крис бръкна в горния си джоб за химикал и грабна лист хартия.

— Давай имената и датите.

Когато ги чу, той изкоментира:

— И двете от средата на октомври. Туристическите кораби правят ли отстъпка по това време?

— Датите са на заден план в съзнанието ми, Крис — каза му Сюзън. — Но ако средата на октомври е част от модела, тогава някоя жена в момента се намира в смъртна опасност.

— Моите момчета от ЦРУ могат да направят бързо проучване. А, Сюзън, май твоят Дъг Лейтън здраво е загазил. Миналата седмица е загубил огромна сума на масите в Атлантик Сити.

— Какво имаш предвид, като казваш „огромна сума“?

— Към четиристотин хиляди долара. Надявам се, че си има богата леля.

— Бедата е, че само той смята така.

Сумата от четиристотин хиляди я стресна. Човек, който може да си позволи такива загуби, наистина е в голяма беда. Освен това можеше да бъде отчаян и опасен.

— Благодаря ти, Крис — каза Сюзън. — Пак ще се чуем.

Тя затвори телефона и погледна часовника си. Преди да отиде в студиото, щеше да има време за кратко посещение при госпожа Клозън.

„Тя трябва да разбере за Лейтън незабавно — помисли си Сюзън. — Ако дължи толкова много пари на комарджии, той ще бъде принуден да ги погаси веднага, а мястото, където неминуемо ще потърси изход, е благотворителна фондация «Клозън».“

Джейн Клозън разбра, че нещо не е наред още щом Сюзън се обади и помоли за спешно посещение рано сутринта. Освен това усети напрежението в гласа на Дъглас Лейтън, когато се обади няколко минути по-късно, за да я уведоми, че му се налага да се отбие при нея на път за летището. Каза, че поредна заявка относно приюта за сираци изисквала нейния подпис.

— Ще трябва да изчакаш поне до девет часа — заяви му тя твърдо.

— Госпожо Клозън, опасявам се, че така мога да закъснея за самолета.

— А аз се опасявам, че е трябвало да помислиш за това по-рано, Дъглас. Сюзън Чандлър ще дойде да ме види след няколко минути. — Тя млъкна за момент и после добави хладно: — Вчера Сюзън мина да фотографира скицата на дома за сираци. Тя не ми каза с каква цел, но имам чувството, че е във връзка с причината, поради която държи да ме види незабавно. Дъглас, надявам се, че няма някакъв проблем със сградата.

— Разбира се, че не, госпожо Клозън. Предполагам, че за момента ще мога да мина и без този подпис.

— Мога да те приема в девет часа, Дъглас. Ще те очаквам.

— Да, да, благодаря ви, госпожо Клозън.

Когато Сюзън пристигна, Джейн Клозън каза:

— Не бива да се притеснявате как ще реагирам на онова, което бихте могли да ми кажете, Сюзън. Вече започнах да си мисля, че Дъглас Лейтън ме мами или поне се опитва да го направи. Но ще ми бъде интересно да се запозная с доказателствата.