Мери Кларк - Нежни убийства

Тя млъкна за момент, пресегна се за чашата с вода до леглото си, отпи няколко глътки и продължи.

— Затова исках да ви помоля да наредите пълно проучване на Дъглас Лейтън, преди да предприема тази основна стъпка. Осъзнавам, че е бреме, а аз ви познавам едва от седмица. Но въпреки това ви възприех като доверен приятел. Това ви е дарба. Вероятно затова сте толкова добра в професията си и постигате такъв успех.

— Моля ви, с удоволствие ще направя всичко, което е по силите ми. — Сюзън чувстваше, че сега не е момента да каже на Джейн Клозън, че Лейтън вече е проучен и че според получената първоначална информация дължи много пари.

Тя внимателно подбра думите си.

— Мисля, че е разумно човек да е предпазлив, преди да предприеме някакви основни промени, госпожо Клозън. Обещавам да се погрижа за това.

— Благодаря ви. Това ми носи огромно успокоение.

Сюзън имаше чувството, че с всеки изминал ден очите на Джейн Клозън стават все по-големи. Тази сутрин те блестяха по особен начин, но въпреки това изражението й беше спокойно.

„Само преди няколко дни бяха толкова тъжни — помисли си Сюзън, — но сега са различни, като че ли вече знае какво й предстои и го е приела.“

За момент Сюзън потърси подходящ начин да изкаже следващата си молба, но осъзна, че е по-добре да остави обясненията за по-късно.

— Госпожо Клозън, нося фотоапарат. Бихте ли възразили, ако направя няколко снимки на картината на приюта за сираци?

Джейн Клозън загърна още по-плътно шала около раменете си.

— Сигурно имате основателна причина за това свое желание. Каква е тя?

— Ще ми позволите ли да ви я кажа утре?

— Бих предпочела да я науча сега, разбира се, но мога и да почакам. Освен това ми е приятно да зная, че ми предстои ново посещение. Но Сюзън, преди да тръгнете, кажете ми, имате ли някаква вест от младата жена, която ви се обади в понеделник сутринта — онази, която каза, че имала тюркоазен пръстен като този на Реджайна?

Сюзън отговори предпазливо.

— Имате предвид „Карен“? И да, и не. Нейното истинско име е Каролин Уелс. Тя пострада сериозно няколко часа след като ми се обади и аз все още не съм успяла да разговарям с нея, защото е в кома.

— Колко ужасно!

— Тя често вика някого на име Уин. Мисля, че може би това е името на мъжа, когото е срещнала на кораба, но не съм имала възможност да получа потвърждение. Госпожо Клозън, Реджайна обаждаше ли ви се от борда на „Габриел“?

— Няколко пъти.

— Да е споменавала мъж на име Уин?

— Не, не спомена по име никого от спътниците си.

Сюзън почувства умората в гласа на госпожа Клозън.

— Правя тези снимки и тръгвам — каза тя. — Излизам само след няколко минути. Виждам, че имате нужда от почивка.

Джейн Клозън притвори очи.

— Лекарството започна да ме унася.

Скицата беше опряна върху бюрото точно срещу леглото. Като използва светкавицата, Сюзън направи четири снимки и ги проследи как излизат една по една. Доволна, че е направила необходимото, тя прибра фотоапарата в чантата си и тихо се отправи към вратата.

— Довиждане, Сюзън — изрече Джейн Клозън с глас, натежал от сън. — Знаете ли, току-що ми напомнихте за нещо много приятно. На моята първа поява на официален прием един от кавалерите ми беше млад мъж на име Оуен. Не бях се сещала за него от години, но на времето доста го харесвах. Разбира се, това беше много отдавна.

„Оуен — помисли си Сюзън. — О, господи, ето какво казваше Каролин. Не, «О, Уин», а Оуен!“

Спомни си, че в списъка на пасажерите на „Морска нимфа“ имаше един Оуен Адамс. Това беше първият мъж, когото тя отбеляза като пътник без съпруга.

Двайсет минути по-късно Сюзън се втурна в апартамента си, изтича до бюрото и грабна списъка на пасажерите от „Габриел“.

„Бъди тук — помисли си тя, — бъди тук!“

Там нямаше записан Оуен Адамс — нещо, което тя можа да определи почти веднага, но като си даваше сметка, че мъжът, когото търсеше, спокойно можеше да пътува с фалшиво име, продължи да търси в списъка.

Беше почти накрая, когато го откри. Един от малкото пътници с изписано второ име беше Хенри Оуен Йънг.

Алекс Райт потърси Сюзън в апартамента й в десет, в единайсет, в дванайсет и успя да се свържи с нея едва в един.

— Опитах да се свържа с вас по-рано, но не си бяхте вкъщи — каза той.

— Можехте да оставите съобщение.

— Не обичам да говоря с автомати. Исках да се видим, ако приемехте да ви заведа на късна закуска или може би на ранен обяд.

— Благодаря, но нямаше начин да успея — отвърна Сюзън.