Мери Кларк - Нежни убийства

— Джъстин, не говориш смислено.

— Напротив. Ако се бях оправил тогава, нямаше да реагирам така рязко, когато Каролин се обади за онзи мъж, когото срещнала на кораба. Ако не я бях разстроил с телефонното си обаждане, тя може би щеше да спази уговорката си с доктор Чандлър. А това означава, че щеше да се качи в такси пред апартамента и нямаше да тръгне пеша към пощата.

— Джъстин, престани! Ще се побъркаш с това твое „ако“.

Тя хвана ръката му.

— Не ти си причината за това ужасно нещо и вече трябва да престанеш да се обвиняваш.

— Точно това ми каза и доктор Ричардс — „Престанете!“.

Джъстин се закашля и се наведе напред, за да скрие сълзите в очите си.

Памела го прегърна и приглади назад косата му.

— Имаш нужда да излезеш навън, Джъстин. Ако останем тук по този начин, хората ще започнат да ни одумват — прошепна му тя нежно.

— Не ми казвай, че и Джордж ще има за какво да ме обвинява. Той кога се прибира?

— Тази вечер. А сега искам да си отидеш у вас. Легни си, спи поне пет часа, после си вземи душ, обръсни се, преоблечи се и тогава ела отново. Когато Каролин дойде в съзнание, тя ще има нужда от теб, а ако те види такъв, ще се запише за друго пътешествие.

Памела затаи дъх, като мислено се молеше да не е отишла твърде далеч, но накрая беше възнаградена с тих смях.

— Страхотна си — каза Джъстин.

Тя го изпрати до асансьора. На тръгване го накара да надзърне при Каролин. Полицаят ги последва в стаята.

Джъстин взе ръката на своята съпруга, целуна дланта й и затвори пръстите й около мястото, което бе докоснал с устни. Не й каза нищо.

Когато вратата на асансьора се затвори зад него, Памела тръгна обратно към чакалнята, но бе спряна от дежурната сестра.

— Тя пак каза нещо, точно след като вие излязохте.

— И какво каза? — попита Памела, като почти се страхуваше от отговора.

— Същото. „Уин, о, Уин“.

— Направете ми тази услуга, не го казвайте на съпруга й.

— Няма. Ако попита, ще му обясня, че тя се опитва да говори, а това е добър признак.

Памела прекоси чакалнята и отиде до обществените телефони. Преди да тръгне за болницата й се беше обадила Сюзън Чандлър и й беше обяснила, че се опитва да открие името „Уин“ в списъка на пасажерите на „Морска нимфа“.

„Кажете им да слушат внимателно, ако Каролин се опита отново да каже това име. Може би този път ще го произнесе по-ясно. Уин вероятно е прякор или умалително от Уинстън или Уинтроп.“

Сюзън не си беше вкъщи, затова Памела остави съобщение на телефонния секретар:

— Каролин отново се опита да говори. Но всичко, което каза, бе обичайното „Уин, о, Уин“.

— В неделя сутрин двете с Реджайна често отивахме на служба в „Свети Томас“, а после хапвахме някъде навън — разказваше Джейн Клозън на Сюзън. — Там музиката е просто великолепна. Почти цяла година след като я загубих нямах сили да стъпя там.

— Аз току-що излязох от службата в десет и петнайсет в „Свети Патрик“ — каза Сюзън. — Музиката там също е невероятна.

От катедралата Сюзън беше дошла направо в болницата. Беше пореден хубав есенен ден и тя се улови, че се пита какво ли бе правила Тифани Смит миналата неделя. Дали е имала някакво чувство, че това ще бъде нейният последен уикенд, че животът й ще секне само след броени дни? Разбира се, че не, каза си Сюзън и после се укори, че е толкова мрачна.

Джейн Клозън си даваше сметка, че дните й са преброени. Сюзън имаше чувството, че всичко, което казваше възрастната дама, отразяваше тази неизбежност. Джейн Клозън се беше облегнала на възглавници в леглото, а раменете й бяха загърнати с шал. Лицето й вече не беше толкова бледо, но Сюзън беше сигурна, че е вдигнала температура.

— Много любезно от ваша страна, че се отбихте днес — каза госпожа Клозън. — Неделите в болницата минават много бавно. Освен това вчера нямах възможност да разговарям с вас насаме, а ми е много необходимо. Дъглас Лейтън е изключително внимателен и безкрайно грижовен. Вече ви споменах за това. Дадох си сметка, че бях несправедлива към него и че съмненията ми бяха неоснователни. От друга страна, ако направя хода, който обмислям, а той е да кажа на сегашния директор на фондацията да се оттегли и да остави ръководството в ръцете на Дъглас Лейтън, аз ще му предоставя почти неограничена власт върху огромна сума пари.

„В никакъв случай!“ — възкликна мислено Сюзън.

Джейн Клозън продължи:

— Давам си сметка, че в това състояние съм изключително чувствителна към проява на внимание или израз на загриженост и съпричастност… Наречете го както искате.