Мери Кларк - Нежни убийства

Тя взе портмонето си и извади от него една визитка. Написа нещо отгоре й и я подаде на Сюзън.

— Знам, че Вира е все още там и ще й се обадя, за да я уведомя, че отивате, но за всеки случай вземете тази визитка. Там е адресът ми. Ще говорим утре.

Дъглас Лейтън си тръгна заедно със Сюзън. Двамата се качиха в асансьора, слязоха долу и се озоваха на улицата.

— С удоволствие бих дошъл с вас. Вира ме познава много добре.

— Не, не, благодаря. Ще взема такси — каза Сюзън припряно.

Движението беше натоварено както обикновено и тя стигна на адреса на Бийкмън Плейс около пет часа. Като имаше предвид, че ще трябва да бърза обратно към апартамента си, за да се приготви за приема, Сюзън се опита да убеди шофьора да я изчака, докато изтича горе, но напразно.

Беше благодарна, че Джейн Клозън се беше обадила на своята икономка.

— Това са всички неща на Реджайна — обясни тя, въвеждайки Сюзън в гостната. — Мебелите са от нейния апартамент. Понякога госпожа Клозън седи тук самичка. Може да ти се скъса сърцето, като я гледаш.

Вира отвори най-горното чекмедже на едно старинно писалище и извади отвътре средно голям кафяв плик.

— Всички документи, намерени в кабината на Реджайна, са тук.

Вътре имаше същия тип спомени, каквито и Каролин Уелс беше донесла от своето пътуване. Освен списъка на пасажерите и пет-шест броя на ежедневния корабен бюлетин с информация за предстоящи пристанища имаше и най-различни картички, вероятно купени от тези пристанища.

„Сигурно Реджайна си ги е купувала за спомен от местата, които е посетила“ — помисли си Сюзън. — „Трябвало е да ги пусне, преди да пристигнат в Хонг Конг, ако изобщо е възнамерявала да ги изпраща.“

Тя прибра списъка на пасажерите в чантата си и реши набързо да прегледа картичките и бюлетините. Спря се на една картичка от Бали, която изобразяваше ресторант на открито. Една маса с изглед към морето беше оградена с химикал.

„Дали е вечеряла там? — запита се Сюзън. — И ако е било така, с какво е била толкова особена?“

Прехвърли информационните бюлетини, докато стигна до този за Бали.

— Ще взема картичката и бюлетина — каза тя на Вира. — Сигурна съм, че госпожа Клозън не би имала нищо против. Ще се видя с нея утре и ще я уведомя.

Беше пет и двайсет, когато най-накрая успя да хване такси и в шест без десет отключи вратата на апартамента си.

„Имам само четиридесет минути да се приготвя за великата среща — помисли си тя, — а аз дори не съм решила какво да облека.“

Памела Хейстингс седеше в приемната на интензивното в болницата „Ленъкс Хил“ и се опитваше да успокои ридаещия Джъстин Уелс.

— Помислих, че съм я загубил — изхлипа той, а гласът му пресекваше от вълнение. — Мислех, че си е отишла.

— Каролин е боец… ще се пребори — каза Памела успокоително. — Джъстин, някакъв си доктор Доналд Ричардс се обадил в болницата да пита за Каролин и за теб. Оставил номера си. Това не беше ли психиатърът, при когото ходеше на консултации известно време, когато двамата с Каролин имахте проблеми?

— Психиатърът, при когото трябваше да ходя — поправи я Уелс. — Посетих го само веднъж.

— Съобщението му беше, че би се радвал да помогне с каквото е възможно. — Тя млъкна за момент, обзета от безпокойство как ли щеше да реагира на онова, което възнамеряваше да му каже. — Джъстин, мога ли да му се обадя? Мисля, че имаш нужда да поговориш с някого.

Памела усети как тялото му се напрегна.

— Пам, ти все още мислиш, че аз съм причинил това на Каролин, нали?

— Не — отвърна тя твърдо. — По-открито от това не мога да ти го кажа. Вярвам, че Каролин ще се оправи, но знам също, че още не сме преодолели опасността. Ако… не дай си боже… тя не дойде в съзнание, ти ще имаш нужда от голяма помощ. Моля те, позволи ми да го повикам.

Джъстин кимна бавно.

— Добре.

Когато се върна в чакалнята няколко минути по-късно, Памела се усмихваше:

— Той тръгна насам, Джъстин — каза тя. — По гласа ми се струва добър човек. Моля те, позволи му да ти помогне, доколкото може.

— Мисля, че разреших доста заплетен проблем, Джим — каза весело Алекс Райт.

За Джим Кърли нямаше съмнение, че неговият шеф е в добро настроение.

„Изглежда страхотно — помисли си той, докато го гледаше в огледалото за обратно виждане, — и което е по-важно, изглежда щастлив.“

Пътуваха към Даунинг Стрийт, за да вземат Сюзън Чандлър за приема в централната библиотека на Пето Авеню. Алекс настоя да тръгнат по-рано, за да не попаднат в задръстване. Вместо това колите по Седмо Авеню бяха малко повече от обикновено.