Мери Кларк - Нежни убийства

— Не е необходимо. Влизайте, Сюзън. Помните Дъглас Лейтън, нали? Срещнахте се миналия понеделник във вашия кабинет.

Сюзън си помисли за онова, което Крис Райън й беше казал за Лейтън.

— Да, помня — отвърна тя хладно. — Как сте, господин Лейтън?

— Много добре, доктор Чандлър.

„Тя знае нещо — помисли си Лейтън. — По-добре да се въртя наоколо. Тя няма да посмее да каже нещо за мен в мое присъствие.“

Усмихна се на Сюзън.

— Дължа ви едно извинение — каза той. — Хукнах от вашия кабинет онзи ден, като че ли бях чул противопожарната аларма, но имах възрастна клиентка, която пристигаше от Кънектикът и бях объркал датите на календара си.

„Много е галантен“ — помисли си Сюзън, докато поемаше стола, който той й подаде. Надяваше се, че ще ги остави насаме, но той дръпна още един стол, заявявайки по този начин намерението си да продължи посещението си.

— Дъглас, няма да ви задържам — каза Джейн Клозън. — Трябва да разменя няколко думи със Сюзън, а след това, опасявам се, ще имам нужда от почивка.

Лейтън скочи със загрижено изражение.

„Изискан мъж към четиридесетте — помисли си Сюзън, разсъждавайки над описанието, което Нат Смол й беше направил на непознатия, когото бе видял да стои пред магазина си в деня на убийството на Абдул Парки. — Само че такова описание отговаря и на много други мъже. И това, че си е сменил версията за един разговор с Реджайна Клозън съвсем не означава, че я е убил.“

На вратата отново се почука и в стаята надникна една сестра.

— Госпожо Клозън, лекарят ще дойде да ви прегледа след минута.

— Скъпа Сюзън, опасявам се, че ви повиках тук напразно. Бихте ли ми се обадили утре сутринта?

— Разбира се.

— Преди да си тръгнете, трябва да видите изненадата, за която ви споменах, че ми е приготвил Дъг. — Тя посочи скицата в рамка. — Това е приют за сираци в Гватемала, който следващата седмица ще бъде посветен на Реджайна.

Сюзън го разгледа внимателно.

— Колко е прекрасно — възкликна тя искрено. — Зная, че в много страни има отчаяна нужда от подобни домове, особено в Централна Америка.

— Точно така — увери я Лейтън. — А Благотворителна фондация „Клозън“ помага те да бъдат построени.

Докато ставаше да си върви, на нощното шкафче до леглото Сюзън забеляза яркосиня папка. Стори й се същата като онази, късчета от която намери в кошчето за боклук в офиса на Каролин Уелс. Пристъпи към нощното шкафче и я взе. Както беше очаквала, на предната корица бе отпечатано логото на „Снимки на презокеански пътешествия“. Тя погледна госпожа Клозън.

— Ще позволите ли?

— Абсолютно. Това май беше последната снимка, направена на Реджайна.

Нямаше никакво съмнение, че жената на снимката бе дъщерята на Джейн Клозън. Очите бяха същите. И двете имаха еднакви прави носове, дори линията на косите горе при челото беше подобна. Реджайна беше снимана на „Габриел“, застанала до капитана.

„Задължителната за пътешествието фотография — помисли си Сюзън — но е много хубава.“

Когато провеждаше разследването за Реджайна Клозън във връзка с предаването си, тя бе видяла нейни снимки от вестници, но нито една от тях не беше толкова красива.

— Реджайна е била много хубава, госпожо Клозън — възкликна Сюзън откровено.

— Да, така е. От датата на снимката заключих, че е била направена два дена преди изчезването й — поясни Джейн Клозън. — Изглежда много щастлива. Понякога тази мисъл ми действа успокоително, но друг път прави загубата още по-мъчителна. Питам се дали нейното щастие има нещо общо с това, че се е доверила на мъжа, отговорен за убийството й.

— Опитайте се да не мислите по този начин — предложи Дъглас Лейтън.

— Съжалявам, че трябва да ви прекъсна. — Лекарят стоеше на прага. Без съмнение чакаше да си тръгнат.

Сюзън разбра, че Лейтън няма да си тръгне преди нея.

— Госпожо Клозън — каза тя припряно, — да си спомняте дали между вещите на Реджайна, намерени в кабината, не е имало и списък на пасажерите?

— Сигурна съм, че видях такъв; беше в плик, заедно с други материали за пътуването. Защо, Сюзън?

— Защото, ако ми позволите, много бих искала да го взема назаем за няколко дни. Мога ли да отида утре?

— Ако е важно, по-добре идете сега. Настоях Вира да си вземе няколко почивни дни и да посети дъщеря си. Възнамерява да тръгне много рано утре сутринта.

— Доктор Марки, съжалявам, че ви задържах — каза Джейн Клозън с неочаквано енергичен тон. — Дъглас, подай ми чантичката, ако обичаш. Намира се в чекмеджето на нощното шкафче.