Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

— „Запечатахме големия сводест портал със свлачище“ — прочете на глас Уест. — Имхотеп е зазидал сводестия вход и е предизвикал свлачище, за да го скрие. Но това не е било достатъчно: след това е отклонил руслото на река, за да скрие всичко. Господи, този човек е бил наистина добър…

— Великият трети архитект наистина е бил голям майстор — съгласи се Заид.

Останалите също се възхищаваха на изключителната гледка.

Лили бе зяпнала.

Стреч се бе ококорил.

Дори Отмъстителя бе впечатлен до степен да замълчи.

Мечо Пух резюмира настроението на всички:

— Значи затова са ги наричали Чудеса .

Но не бяха приключили.

Между мястото, където бяха влезли в пещерата, и зикурата се простираше широкото езеро от плаващи пясъци, а зикуратът представляваше единственият подстъп към Висящите градини.

По средата на разделящото ги разстояние имаше малка постройка с покрив, нещо подобно на беседка или белведер, която сякаш плуваше по повърхността на езерото. Постройката бе каменна, шестоъгълна и приблизително с размера на гараж за една кола, но нямаше стени — представляваше шест колони, подпиращи тежък покрив.

Права като стрела пътека, скрита на един пръст под повърхността на езерото, започваше от мястото, където се намираха, продължаваше към шестоъгълния белведер и… свършваше внезапно на трийсетина метра от постройката.

Пътеката се появяваше пак в близост до белведера, но изглежда, част от нея беше погълната от плаващите пясъци в миналото.

Уест продължаваше да гледа внимателно и забеляза още пътеки.

Всички тръгваха радиално от шестте стени на белведера като лъчи на звезда: шест каменни пътеки, практически на едно ниво с повърхността на езерото.

Всяка от тези пътеки свършваше като отрязана на петнайсетина метра от белведера.

— И как ще пресечем? — поинтересува се Мечо Пух. — Пътеките отдавна са погълнати от пясъчното езеро.

— Не може ли да следваме нашата пътека? — предложи Отмъстителя. — Тя сигурно продължава под повърхността.

— Да го направим тогава, обаче този път ти тръгни напред, тъпи израилтянино — присмя му се Заид.

Отмъстителя се намръщи.

— Иска да ти каже, че ако тръгнеш по този път, ще умреш — обясни Уест. — Това е клопка за безразсъдните и неинформираните. На мен ми прилича на капан с фалшив под… вярно, най-големият капан с фалшив под, който съм виждал. Най-вероятно има безопасен път веднага под повърхността на езерото, но за да минеш по него, трябва да ти е известен, а ние не знаем този маршрут.

— Мисля, че го знаем — обади се тъничък глас зад тях.

Лили.

Всички се обърнаха към нея.

— Знаем ли го? — попита Мечо Пух.

— Да — каза Лили. — Това е вторият безопасен маршрут, за който е писал онзи германски археолог. Първият беше за пътя нагоре по водопада. Това е вторият. Точно затова ги е нарисувал на едно място.

Взе бележника на Хеслер от ръцете на Уест, прелисти няколко страници и им показа страницата, която бяха гледали преди половин час. Страница с надпис „Безопасни маршрути“:

Докато първия път бяха използвали дясната скица, този път от значение бе лявата.

И наистина, начертаното на нея напълно съответстваше на онова, което виждаха в момента.

Само че скицата показваше път, скрит под повърхността на езерото с плаващите пясъци — обиколен път, доближаващ се в два участъка до стените на пещерата, минаващ през шестоъгълния белведер и свършващ в горната част на страницата при основата на зикурата.

— Браво, фъстък — похвали я Уест. — Радвам се, че сред нас има човек с ум в главата.

Лили се усмихна щастливо.

Изведнъж в ухото на Отмъстителя се разнесе силен звук, той рязко се извърна и видя двамата от ариергарда да се приближават през пещерата с гигантската стълба.

— Сър! — докладва единият по радиото. — Американците пресичат първата пещера! Страшно много са. Снайперистите им ни приковаха зад прикритието, а след това докараха понтони и съчленени стълби, за да преминат през пещерата по дъното й! Не можехме да се противопоставим на координирания им обстрел. Трябваше да се изтеглим. И сега те идват насам.

— Окей — каза Отмъстителя, — ще изпратя Вайц да ви насочва по Стълбата. Като се качите тук, оставете нов пост в прохода към нас. Трябва ни всяка секунда, която можем да спечелим! — После се обърна към Уест. — Е, сега е време да провериш доколко е вярна теорията на момиченцето, капитане! Повярвай ми, желая ти да се окаже права. А сега… напред!