Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

С картата в ръка, Уест направи първа предпазлива крачка — стъпи вляво от основната пътека и постави крак в плаващите пясъци…

… и ботушът му опря в нещо твърдо — невидимо продължение на пътеката под лепкавата маса на финия пясък.

Лили облекчено въздъхна.

Уест провери състоянието от двете страни на пътеката и се увери, че там има само плаващи пясъци с неизвестна дълбочина.

— Изглежда сме на прав път — каза високо.

Един от хората на Отмъстителя набързо надраска схемата за безопасното преминаване за новия ариергард и останалата част от групата без бавене тръгна да пресича пясъчното езеро, водена от Уест.

Следваха стриктно картата — вървяха като по вода и правеха всяка следваща крачка със свито сърце. Първо минаха близко до лявата стена, после завиха към вътрешността на езерото и накрая стигнаха белведера в центъра.

Конструкцията на белведера изненада всички.

За разлика от скритата под повърхността на езерото пътека, подът на белведера не бе на едно ниво с повърхността на обкръжаващото ги езеро. Той се намираше три и половина метра под него и по този начин представляваше нещо като огромна тава, чийто ръб задържаше морето от пясък около тях.

Освен това белведерът бе със странно дебели стени и очевидно много здрав.

Късо стълбище с каменни стъпала водеше в тази яма или по-скоро кладенец, който продължаваше надолу в същото шестостенно сечение с врати във всяка от стените. Масивният покрив се простираше над всичко и се издигаше само няколко стъпки над перваза на околната стена, стъпил върху колоните и надвиснал като буреносен облак, очакващ момента да нанесе най-големи поражения.

Странно, но зад стените на шестоъгълния кладенец, под формата на втора вътрешна стена за конструкцията, имаше цилиндрична бронзова клетка, направена от внушителни вертикални пръти и няколко свързващи ги в горните им части.

Само че докато кладенецът предлагаше шест врати в шестте си стени, цилиндричната клетка имаше само една, отворена към стълбата, по която слизаше Уест.

— Аха… въртяща се клетка… — многозначително констатира Заид. — Озовеш ли се в нея, тя се завърта и трябва да се избере вярната изходна врата. Само че капанът се задейства в момента на влизането, така че трябва да оцелееш, за да можеш да пресечеш.

— Също като потапящата се клетка в Тунис — напомни Мечо Пух.

В самия център на кладенеца, монтирана върху красиво изработен подиум, се издигаше величествена статуя, изваяна от черен камък.

Беше статуя на крилат лъв, изобразен на задните си крака, в началото на скок, високо вдигнал предните си лапи и разтворил крила зад тях. Издигаше се на метър и половина, а в гневните му очи горяха два червени рубина.

— Кладенецът с крилатия лъв — каза Заид. — Нацистът явно е знаел и за това.

Намериха съответната страница в бележника на Хеслер:

„ Крилати лъвове:Често срещана асирийска статуя в Персия/Месопотамия.

Нингизида:Асирийски бог на змейовете и змиите. Възм. Да се имат предвид ВГ на Вавилон???“

— Прав е бил нацистът — отбеляза Заид. — Наистина е ставало дума за Висящите градини…

Изведнъж откъм пещерата с Гигантската стълба се разнесе престрелка.

— Сър! Първият американски отряд стигна до Стълбата! — докладва ариергардът. — Засега ги отблъскваме, но те продължават да прииждат… не вярвам да можем да удържим позицията още дълго.

— Забавете ги колкото може повече, Шамбург — нареди Отмъстителя. — Трябва ни време. — И се обърна към Уест. — Какъв е този капан?

Уест се поколеба, после каза:

— Мисля, че Заид е прав. Клетката се върти и през равни интервали изравнява своята врата с една от вратите в някоя от външните стени. Според тази схема правилният изход е в стената срещуположна на нашата…

— Провери дали е така — прекъсна го Отмъстителя и го блъсна в клетката. — Шефер, тръгвай с него. Но го дръж на мушка…

Покриван от насочилия срещу него пистолета си Шефер, Уест предпазливо се спусна по стъпалата, мина през вратата на клетката и стъпи на дъното на кладенеца.

В ушите му кънтеше предупреждението на Имхотеп: „Само най-смелият духом ще премине…“.