Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Всичко това бе под командването на Маршал Джуда, който се намираше в мобилен команден център.

По негова заповед първият отряд атакува от въздуха — десантниците се спуснаха по въжета, стъпиха на най-горното ниво на някогашния водопад и по този начин също си спестиха гадаенето на правилния маршрут по издълбаните в скалата пътеки.

С готови за стрелба оръжия те се хвърлиха във входа на тунела.

От другата страна на пещерата с плаващите пясъци Уест и новата му група видяха лъчите на лазерите на американците да се кръстосват в тъмнината откъм входния тунел. Всичко това се придружаваше от тежкия тропот на подковани обуща.

— Американските свине — изсъска Заид.

Но изведнъж се разнесе тежкият грохот на падаща канара, последван от заплашителното триене на каменни повърхности. Поредният плъзгащ се камък бе поел по пътя си в спускащия се тунел!

Стрелба. Американците стреляха по напредващия камък!

Викове.

След това тичане — паническо тичане по тунела.

След секунди на изхода на тунела се появи първият запотен американец — тревожно хвърли поглед наляво и надясно, нагоре и надолу, видя стаената повърхност на плаващите пясъци на пода на пещерата, после забеляза спасителните ръкохватки в тавана и скочи към тях, залюля се на първата, прехвърли се на втората, посегна към третата…

… която се откъсна и полетя заедно с нещастника право надолу.

Мъжът закрещя, после… се стовари върху желатиноподобния под… и започна да крещи по съвсем друг начин.

Това бяха писъците на човек, хванат в безмилостната хватка на сила, на която не може да се противопостави нищо, човек, внезапно осъзнал, че е обречен след секунди да умре!

Петимата командоси изскочиха от тунела точно навреме, за да станат свидетели на трагедията и да видят как устата на другаря им се пълни с фин пясък. Застинали на ръба на пропастта, те проследиха изчезването му, преместиха погледи върху ръкохватките в тавана и пак погледнаха надолу към плаващите пясъци.

Двама се осмелиха да опитат ръкохватките. Първият посегна към шестата и тя го изненада. Другият се изпусна сам.

Останалите трима бяха пометени от плъзгащата се канара. Тя изскочи от тунела зад тях като засилен влак и ги запрати високо във въздуха в параболи, които завършиха едновременно в ненаситните плаващи пясъци.

А после и самият камък падна и погреба под себе си един от все още боричкащите се американци. Другите двама се задържаха на повърхността няколко секунди по-дълго, преди и те да бъдат всмукани безмилостно.

Уест и групата му видяха всичко това.

— Това няма да се повтори — предупреди Уест. — Джуда изпрати хората си на смърт. Един малък отряд без инструкции и без предупреждение. Това бе просто запознаване със системата от капани. Когато дойде самият той, няма да е толкова глупав.

Израелският майор кимна и се обърна към двама от хората си:

— Шамбург… Риел. Оставате на пост тук. Задръжте ги колкото можете по-дълго, след това ни настигнете.

— Слушам! — отговориха двамата едновременно.

Отмъстителя дръпна Лили от ръцете на Уест и грубо я хвана за яката.

— А сега напред, капитане!

Не бяха изминали и десет крачки по новия тунел, когато чуха изстрели от оставените в ариергарда.

Единични изстрели, които преминаха в продължителни откоси.

В пясъчната пещера бяха пристигнали още американци и изглежда, бяха обезвредили механизма с плъзгащите се камъни.

Двамата командоси нямаше да могат да ги удържат дълго.

Минаха през късия тунел и Уест изведе групата в нова кубична зала — петнайсет метра висока, широка и дълга — само че този път отворът на тунела бе ниско до пода, а не до тавана на залата.

Пред него започваше каменна пътека без перила, прилепена до лявата стена. Отдясно имаше плаващи пясъци.

Ниската пътека обаче извеждаше до нещо абсолютно зашеметяващо.

Седем гигантски каменни стъпала отиваха нагоре и стигаха до дупка в тавана на пещерата. Всяко стъпало бе поне по два метра високо и те бяха осеяни с дупки и ниши с различни форми и размери, някои с диаметър на топка за бейзбол, други с габаритите на нормална врата, но несъмнено всяка от тях бе заредена със смъртоносен капан, очакващ от векове някой да го задейства.

Отляво на гигантското стълбище, но залепена до него, бе каменната стена, която граничеше с пътеката. И по нея имаше много дупки с очевидно същото предназначение. Отдясно на пътеката и стълбището нямаше нищо, освен въздух.