Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

А плъзгащият се каменен блок застрашително се приближаваше.

И тогава, на светлината на увисналата във въздуха осветителна ракета, Уест погледна пода на пещерата, на трийсетина метра под тях.

Беше плосък и равен, сякаш посипан с пясък.

Но имаше в този под нещо странно… може би защото беше прекалено равен и прекалено гол.

Уест ритна един камък до ръба, на който стояха, и проследи с поглед падането му към пода.

Камъкът се удари в пода.

Но не отскочи. Нито тупна тежко.

Напротив, пльосна в лепкавата повърхност, която само наподобяваше пясък. И… потъна.

— Аха… плаващи пясъци — каза Заид, явно впечатлен. — Подът е от плаващи пясъци.

— Господи, ти си същият като Макс — каза Уест и рязко се обърна, за да провери на какво разстояние се е доближил до тях плъзгащият се камък. Беше на десет метра и след малко щеше да ги принуди да скочат от тази височина в покритата с плаващи пясъци пещера.

— Тази система от капани май никак не си губи времето.

После отново се обърна към пещерата и видя отговора… дълга редица ръкохватки, приличащи на халки — редица, която свършваше в тунел, подобен на техния, но на отсрещната стена, на петдесет метра от тях.

И разбира се… между тях и ръкохватките се виждаха тъмните отвори на различни смъртоносни капани.

— Лили, ела тук. Прегърни ме здраво през врата — нареди Уест. — Заид… разполагаш ли с някаква информация за тези ръкохватки?

Заид тревожно погледна наближаващия ги камък.

— Спомням си едно споменаване на нещо, което, мисля, се наричаше „Високият таван на Пясъчната пещера“. Там се казва: „Върви с ръцете си, но в знак на уважение към техния строител избягвай тези на техния Създател“. Понеже това е построено от Имхотеп III, аз лично бих избягвал да се хващам за всяка трета ръкохватка.

— Добра теория — каза Уест, — но понеже не ти вярвам, защо не минеш пръв и не проверим верността й? Хайде, действай!

Заид скочи, хвана се за първата ръкохватка и със залюляване започна да се придвижва напред с прихващане, като прескачаше всяка трета.

Когато измина първите десетина метра, без да му се случи нищо, Уест нареди:

— Всички — след него.

Пресегна се, хвана се за първата ръкохватка…

… и увисна от височината на десететажна сграда над плаващите пясъци.

Гледката беше невероятна: пет дребни фигурки в колона по един, увиснали на ръцете си, бързо се придвижваха по тавана на огромната кубична пещера.

Последният в колоната беше Мечо Пух — скочи от ръба на пропастта секунда преди петтонната каменна грамада да помете мястото, където бяха стояли допреди малко, и да се сгромоляса през ръба на пропастта.

Издяланата канара се заби в плаващите пясъци с отвратителен пльокащ звук.

После бавно и неотвратимо потъна под повърхността, която отново застина, сякаш не се бе случило нищо особено.

Уест преместваше ръка след ръка с мрачна решимост, помагаше си с премерени залюлявания. Хор летеше до хората, като че ли удивен от непохватния им начин на придвижване.

Според указанията на Заид Уест избягваше всяка трета ръкохватка, което се оказа разумно. Предположението на Заид явно се оправдаваше. Уест опита от любопитство деветата, тя се отскубна от гнездата си в тавана и той я пусна към смъртоносния под. Беше преполовил разстоянието, когато чу гласове. Викове. Засилваха се откъм входния тунел.

Първият хеликоптер — израелският черен „Блек Хоук“ — изглежда, бе разтоварил хората направо на върха на водопада.

Уест прецени, че това най-вероятно са командоси от Саярет Маткал — закоравели убийци, безжалостни ефикасни машини, които покрай многото си други таланти бяха и перфектни снайперисти. Това беше някогашното поделение на Стреч.

Бяха се намесили на финала на играта.

Бързо и неудържимо.

— До всички! — извика Уест. — Размърдайте се по-чевръсто! Защото имаме възможно най-неприятната компания.

И за да даде пример, продължи да премества ръцете си с удвоена скорост, като се стараеше да не мисли за онова, което ги чакаше на дъното на пропастта.

И тогава откъм тунела се разнесе познатото им сгромолясване на камък, последвано от нови викове и шум от бягащи хора.

Израелците бяха задействали втори падащ камък.

Уест продължи придвижването си по тавана на пещерата.

В този момент Заид стигна до отвора на срещуположния тунел и с едно последно по-енергично залюляване скочи направо в него. Уест последва примера му секунди по-късно и стъпи с облекчение на твърда основа. Обърна се, за да помогне на другите…