Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

… и върху носа му се появи червената точка на лазер… точка, която принадлежеше на снайперистка карабина от другата страна на пещерата — държеше я израелски командос, отпуснал се на коляно.

В ушите му — на използваната от тях радиочестота — се разнесе заповед:

— Останете на мястото си, капитан Уест. Не помръдвайте и мускул.

Уест нямаше никакво намерение да се подчинява, но стрелецът отсреща сякаш бе прочел мислите му безпогрешно, защото червената точка се премести от носа му…

… и се закова върху тила на Лили.

— Знам какво си мислите, капитан Уест. Недейте. Ако не искате тя да умре. Коен… ръкохватките? Коя е безопасната последователност?

В същия миг във входа на тунела скочи Стреч и приклекна до Уест. Мечо Пух с пухтене и много разход на енергия се бореше с последните метри от въздушната акробатика.

Стреч погледна косо Уест и каза в микрофона си:

— Избягвайте всяка трета, майоре.

Добре тренираните израелци бързо започнаха да се прехвърлят по ръкохватките.

Бяха шестима и всички успяха да скочат, преди да бъдат застигнати от плъзгащия се камък, който изтрополи зад гърба им и зрелищно се заби в плаващите пясъци на пода.

Действайки в синхрон, израелците нито за миг не изпуснаха контрол над ситуацията — във всеки момент един от тях висеше на една ръка, насочил оръжието си срещу Лили.

След няколко минути завършиха прехвърлянето и заобиколиха групата на Уест.

Командирът на израелския отряд гледаше Уест заплашително.

Стреч ги представи един на друг:

— Капитан Джак Уест-младши — майор Ицхак Мейр от Саярет Маткал, позивна Отмъстител.

Отмъстителя бе висок мъж с широк гръден кош, погледът на зелените му очи не изразяваше никакви нюанси. За него черното си беше черно, бялото — бяло, а най-важното нещо на света бе Израел.

— Славният капитан Уест. — Отмъстителя направи крачка напред и извади пистолета на Уест от кобура. — Не съм чувал за войник, който да е изживявал повече провали, но вие продължавахте да се изправяте на крака, изтупвахте праха от дрехите си и се връщахте за още.

— Нищо не е свършило, докато не приключи окончателно — каза Уест.

Отмъстителя се обърна към Стреч:

— Капитан Коен, поздравления. Свършихте прекрасна работа по време на необичайно дълга мисия. Работата ви получи заслужено признание на възможно най-високо ниво. Извинявам се, че ви изненадах по този начин.

Стреч не каза нищо, само наклони глава.

За разлика от него, Мечо Пух бе извън себе си.

Той ядно изгледа Стреч и изръмжа:

— Приеми и моите поздравления, евреино. Ти изпълни мисията си перфектно. Докара ги при нас и ни предаде навреме, за да им подариш последната част. Надявам се да си удовлетворен.

Стреч продължаваше да не казва нищо.

Лили вдигна поглед към него.

— Стреч? Защо?

Стреч отговори едва чуто:

— Лили, трябва да ме разбереш. Аз не…

Отмъстителя се ухили:

— Какво е това „Стреч“? Прекръстиха ли те, Коен? Ах, колко сладко… — После се извърна към Мечо Пух: — Уви, всичко, което изрече, арабино, е вярно. Последната част ще е наша — частта, която ще даде на Израел преимуществото, от което се нуждаем в отношенията ни със Съединените щати. А сега, капитан Уест, бъдете така добър да тръгнете начело. Водете ни към частта. Вече работите за Израел.

В мига, в който думите се отрониха от устата му, някъде навън се разнесе мощна експлозия.

Всички се извърнаха в посоката, откъде идваше тътенът.

Уест размени поглед с Мечо Пух.

Настъпи момент на напрегнато вслушване.

Нищо.

Тишина.

И тогава Уест се досети. Точно тишината бе проблемът. Грохотът на водопада, който стигаше до тях откъм отвора на входния тунел, бе заглъхнал.

Всичко бе ясно.

Джуда бе използвал експлозиви, за да отклони водопада — целия водопад ! И сега отваряше входа за армията, която предвождаше.

В действителност дори в най-фантастичните си сънища Уест не би могъл да си представи сцената отвън.

Водопадът наистина бе пренасочен чрез заряди, експертно поставени в коритото на реката над главите им. И сега, само за секунди, трикаскадният водопад бе престанал да съществува.

Но най-неповторимата гледка бе многочислената армия, която се бе струпала в основата на пресъхналия водопад.

Десетки взводове се насочваха към вече спокойното езеро в основата на високата скала. Танкове и хъмвита настъпваха след тях, а над главите на всички обикаляха хеликоптери „Апачи“ и „Супер Сталион“.