Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Десет хиляди души идваха право срещу тях.

— В името на Аллах… — прошепна той. — Ъ-ъ-ъ, Ловецо…

Уест дойде при него, погледна американската армия и по-специално застрашителния черен хеликоптер, който бе начело.

Смръщи се.

Хеликоптерът всъщност не изглеждаше…

Уест замислено сви устни.

Сякаш светът събираше стените си около него и вариантите им за действие стремително намаляваха.

— Хайде, Пух — каза той. — Не можем да спрем сега…

Върнаха се при другите до входа на тунела и Стреч каза:

— Ако тази система от капани е като предишните, няма начин да влезем и да излезем, преди да са пристигнали американците.

— Ще ми разрешите ли дързостта — обади се лукаво Заид, който стоеше зад всички. — Струва ми се все пак, че е възможно да има начин…

— Например? — подозрително попита Стреч.

— „Входът за жреците“. За него се споменава в дневника на нациста, а и аз съм се натъквал на тази фраза в изследванията си. Този вход обикновено е тесен, не е така украсен и се използва от жреците на даден храм, за да се грижат за светилището дори когато храмът е затворен за посещения на богомолците. Като място за уединение на царски особи, Градините със сигурност са имали светилища, които на свой ред са се нуждаели от поддръжка.

— Заден вход — простичко поясни Уест.

— Именно. Което означава, че можем да влезем през този тунел и да излезем в другия край през „входа за жреците“.

— Стига да успеем да го открием — сухо уточни Стреч.

— Ако изпуснем и тази част — напомни Уест, — ще излезе, че Дорис, Дългоух и Ноди загинаха напразно. Няма да допусна това. Ще имам частта дори ако това означава, че се налага да умра!

И с тези думи рязко се обърна, сграбчи Лили за ръката и се вмъкна в тунела под водната завеса.

Мечо Пух го последва без колебание и намери възможност шепнешком да му каже:

— Ловецо… онзи „Блек Хоук“ начело… нали го видя?

— Да — отговори Уест, без да отмества вперения си право напред поглед.

— Не беше американски.

— Знам.

— Разпозна ли маркировката? Той е…

— Да — на свой ред прошепна Уест и този път погледна за секунда Мечо Пух. — Израелски. По някакъв начин израелците са узнали местоположението ни и ми се струва, че знам как. Интересното е, че се опитват да стигнат тук преди американците. — Хвърли за миг поглед към Стреч. — Израел най-напред се грижи за Израел. Хайде…

И тръгнаха към системата от капани, която охраняваше подстъпа към Висящите градини на Семирамида.

Лампата в пожарникарската каска на Уест хвърляше остър като сабя лъч в мрака на тунела.

Екипът му го следваше без колебание. Ако някой се обърнеше назад, щеше да види силуетите на следващите го на фона на осветената водна завеса на входа на тунела. И другите имаха каски с лампи. Хор излетя напред.

Тунелът запазваше идеално квадратното си сечение. Стените му бяха издълбани в скалата. Малко след входа тунелът започна да се спуска и мракът около тях се сгъсти. В тавана смътно се виждаха квадратни отвори, които криеха в себе си неща, за които никой не искаше да знае подробности. Водопадът зад гърба им ревеше.

И тогава се задейства първият капан.

Със спиращ сърцето тътен от скрито отделение — почти веднага след входа — от тавана се свлече петтонен камък, скри остатъците от слънчевата светлина и изпълни целия тунел!

След което, за техен ужас, наклонът на тунела вдъхна живот на каменната грамада.

Тя започна да се плъзга надолу — към тях! — и екипът трябваше да ускори ход напред, навътре и надолу.

— Бързо! — ненужно извика Уест.

Всички побягнаха колкото може по-далеч от грамадния камък, без да забравят да заобикалят отворите в тавана, под които се налагаше да минават.

Камъкът се плъзгаше по наклона като неумолим преследвач, който не им дава възможност дори да се обърнат…

Стигнаха до ръба на пропаст.

На трийсетина метра по наклона тунелът просто свършваше и се отваряше в зейнала черна бездна. Мракът пред тях не даваше възможност да се види нищо, но и нищо не подсказваше, че тунелът продължава някъде напред по същия начин както дотук. Изглежда, бяха стигнали до края му.

Канарата зад тях се приближаваше.

Уест изстреля светлинна ракета…

… и видяха, че стоят на самия ръб на гигантска пещера, оформена като необятен паралелепипед със страна петдесетина метра и дълбочина, равна на поне десететажна сграда.

Проблемът им беше, че… тунелът излизаше под тавана на пещерата.