Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Уест помълча — в главата му се материализираше една идея.

— Освен ако…

— Какво?

— Днешният град Хила наистина е издигнат върху руините на Семирамида от времето на Навуходоносор — бавно каза той. — Само че като се замисля… в текста изобщо не се споменава „Вавилон“. Там се говори за „Висящия Рай на Стара Вавилония“. Старият Вавилон!

— Какво искаш да кажеш? — попита Мечо Пух.

— Ами помисли — вече развълнувано му отговори Уест. — Ню Йорк… Нова Англия. Днес много градове и области са назовани в памет на някога съществували места. В някои древни текстове Вавилон на Навуходоносор се нарича Нови Вавилон. Ами ако Градините никога не са били в Нови Вавилон, а са били построени в по-стар град също наричан Вавилон, само че намиращ се далече от по-новия град, който приел неговото име? В истинския Вавилон.

— Това може да обясни защо биографите на Александър Велики така и не споменават Градините, когато той минава през Вавилон, и защо никой не ги е намерил близо до Хила — отбеляза Стреч. — Защото са видели Новия Вавилон, а не Стария Вавилон!

— Два Вавилона. Два града. — Заид поглади брадичката си. — Добра теория… — Изведнъж погледът му светна. — Разбира се! Но разбира се! Защо не се сетих сам!

— За кое?

Заид се хвърли към сандъка си, зарови из бележниците в него и заговори бързо и възбудено:

— Позволете ми да доразвия теорията на капитан Уест. Нашата логика предполага, че Тигър и Ефрат следват същия път, по който са текли през петстотин и седемдесета година преди новата ера. Те идват от Турция, минават през Ирак и се събират при южните блата на Курна… Сега помислете върху следното. Месопотамия е родното място на всички митове за потопа. Нека ви напомня, че историята за Ной и Ковчега е нескопосан преразказ на легендата за Зисудра и неговия натоварен с животни кораб. Но защо е така? Защото иракските митове за потопа се основават на съвсем реални потопи: за това как Персийският залив е променил бреговата си ивица и е залял сушата, като разкъсал дигите и веднъж дори променил коритата на двете най-големи реки в региона — Тигър и Ефрат. Един западен учен, Греъм Хенкок, е описал това много убедително в чудесната си книга „Подземен свят“. Аха! Ето я…

Извади от сандъка оръфана книга и я отвори на страница с картата на Ирак. Картата ясно показваше двете големи реки, Тигър и Ефрат, които образуваха нещо подобно на буквата „V“ в южната част на страната:

Заид бе изписал на картата имената на градовете Хила, Курна и Басра.

— Значи… — продължи той — както постъпваме днес, така са правили и в древността — хората са издигали градовете си на бреговете на големите реки. Само че когато заради потопа реките сменили коритата си, хората изоставили старите си градове и построили нови — тези, които виждаме на днешните брегове на реките… Преди много години, когато търсех загубени документи, отнасящи се до Висящите градини, отбелязах местоположенията на изоставените градове, на градовете, които някога са били на предишните брегове и които след отклоняването на реките били изоставени.

— Добре де, къде са се сливали реките тогава? — попита Уест.

Заид се усмихна.

— Е, тогава не знаех, че най-важната информация е къде са се сливали двете реки преди потопа.

И със замах отгърна страницата и показа втора карта на Ирак — само че на нея щриховано бе отбелязана втора буква „V“:

Заид посочи мястото на сливане на реките — то беше южно от Курна, по средата на разстоянието до Басра.

— Реките — тържествено обяви Заид — са се сливали ето тук… при град Харита.

„Халикарнас“ навлезе над Ирак и се насочи към южния град Харита.

Всички се подготвяха за кацането — приготвяха оръжие, карти, каски и пещерна екипировка.

Сам в кабинета си, с Хор на рамото, Уест гледаше лаптопа, който му бе конфигурирал Магьосника след фиаското им в Тунис.

Микровълновата мрежа сканираше пространството около самолета за всякакви сигнали, постъпващи или напускащи „Халикарнас“.

Щом пресякоха границата на Ирак, компютърът издаде предупредителен сигнал.

Някой на борда имаше насочващо устройство.

19 март 2006, 09:00

1 ден преди настъпването на Тартар

За да стигнат до Харита, „Халикарнас“ трябваше да заобиколи пристанищния град Басра.

Докато самолетът се носеше над покрайнините на Басра, по оповестителната система се разнесе гласът на Скай Монстър:

— Капитан Уест… ела да видиш нещо.