Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

— Струва ми се — обади се Мечо Пух, — че няма да е зле да имаме някаква представа как са изглеждали в действителност тези Градини.

— Почти всички рисунки на Градините — обясни Уест — са фантастични интерпретации на база на неназовани и недостоверни гръцки източници, повечето вариации на тема класически зикурат. Никой не предлага действително изображение…

— Не си прав, капитан Уест! Не е точно така! Виж! — извика Заид и извади нещо от сандъка.

Беше с размерите на лист хартия с приблизително правоъгълна форма. Краищата бяха оръфани, а материалът наподобяваше зебло. Заид го вдигна пред очите им.

— Това е чернова на чертеж — прост начин, използван от древните царе да държат под око хода на работата по отдалечените строежи. Подобен къс тъкан е бил вземан от царски вестоносец, който е отивал на строителната площадка и там е начертавал каквото виждал. След това отнасял рисунката на господаря си и така веднага се виждало как напредва работата… Това го намерих в гробницата на един бедняк под град Аш Шатра в Ирак — гробница на починал недалеч от града ездач, който бил обран от разбойници и зарязан полумъртъв. Макар да го погребали като просяк, според мен той е бил царски служител и се е връщал в Новия Вавилон с този чертеж на Висящите градини на Навуходоносор. Представям ви единствената според мен съществуваща рисунка на Висящите градини на Семирамида!

— Прилича на вход на пещера — каза Уест. — Само че оформен като изящна арка.

— А какво означава този обърнат с върха надолу триъгълник, увиснал от тавана на пещерата? — попита Мечо Пух.

— Прилича на гигантски сталактит… — започна Стреч.

— А това на пода точно под него като че ли е зикурат, в калъп от кал — продължи Уест. — Използвали са такъв калъп, за да построят зикурата, после са махали калъпа.

Заид го погледна косо и каза:

— Ако това е истински зикурат, капитане, тогава този сталактит трябва да е поне петнайсететажен. Чудовищно голям.

— А какво означават всички тези наклонени черти, които покриват постройката? — попита Лили.

— Дълго размишлявах над смисъла на тези линии, дете — каза Заид. — Смятам, че това е древно скеле — временна конструкция от пръти, използвана при постояването на Градините. Нали това все пак е рисунка на моментното състояние на проекта, следователно показва Градините в процеса на тяхното създаване. Затова смятам, че е помощно съоръжение.

— Лили — обади се Мечо Пух. — Какво пише отдолу?

Вместо Лили отговори Заид:

— Братко, това не е написано със Словото на Тот. Това е стандартен клинопис, използван от царския куриер…

— Лили може да чете клинопис — прекъсна го Уест. — Хайде, Лили.

Лили помълча, после каза:

— Пише: „Отчет: строежът продължава по план. Деветнайсет загинали. Шейсет и двама ранени. Загубите са поносими“.

— „Загубите са поносими“ — повтори Стреч. — Май управниците в тази част на света изобщо не са се променили с вековете.

Върнаха се на превода на Лили за шестия фрагмент от Текста на Калимах:

— Е, поне началото е съвсем ясно — започна Уест. — Тръгва се на изток от точката, където двете дарителки на живот стават една. „Дарителки на живот“ е името, дадено от месопотамците на реките Тигър и Ефрат. Явно става дума за мястото, където се сливат.

— Багдад? — поиска да се увери, че е разбрал, Мечо Пух. — Нали там се събират Тигър и Ефрат? Това ли е мястото на древния Вавилон?

— Всъщност не е — поправи го Уест. — Вавилон се намира под нивото на днешния град Хила, който е южно от Багдад. В Багдад двете реки текат съвсем близо една до друга, но не там стават „една“. В действителност те се сливат доста по на юг, в град Курна. Там стават една голяма пълноводна суперрека — Шат ал-Араб — която продължава на юг, минава през Басра и се влива в Персийския залив.

Стреч отбеляза кисело:

— Не мога да повярвам, че американците още не са открили Градините. Та в Ирак в момента има над сто и петдесет хиляди техни войници. Какво им пречи вече да са изпратили колкото си искат отряди, за да проверят всеки водопад в планината Загрос източно от Багдад, Хила и Курна?