Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Отново се възцари тежка тишина. Вече започваха да осъзнават безизходността на ситуацията.

Към ужасните загуби във Виктория Стейшън трябваше да добавят още трима души — включително онзи, който бе най-големият извор на знания, така нужни в тази мисия — Магьосника.

В този момент се обади Стреч:

— Каквото и да предприемехме, Джуда винаги знаеше точно какво става и ни следвате по петите. И в Судан. И в Тунис. А преди малко и в Кения.

— Не е съвсем така — отбеляза Мечо Пух. — В Кения беше по-различно: той беше в Кения преди , а не след нас. Чакаше ни там. — Пух хвърли поглед към Стреч. — По някакъв начин е знаел къде се намира базата ни.

Стреч настръхна.

— Защо ме гледаш? Какво намекваш? Да не мислиш, че аз съм информирал американците?

Гневният поглед на Мечо Пух съвсем ясно показваше, че тази мисъл никак не му е чужда.

Заид не пропусна момента да се намеси:

— Ако не бъркам, ти не си бил поканен в мисията, нали, израилтянино? Е, аз бих казал, че Саладин е в пълното си право да подлага на съмнение лоялността ти.

— Това не те засяга! — кресна Стреч. — Отхапи си езика, убиецо!

— Някакъв евреин да ме нарича убиец!? — Заид скочи. — Защо не преброиш невинните убити от твоята страна, мръсна…

— Тишина! — заповяда Уест.

Всички млъкнаха и седнаха.

— Сега американците разполагат с четири от седемте части на Пирамидиона — каза Уест. — Ако вземат от европейците частта от храма на Артемида — а изглежда, имат някакъв план да го направят — ще притежават пет… При това положение ще им трябват само още две, за да могат да изпълнят ритуала при Голямата пирамида и да установят власт над света. Двете оставащи части са тази от Висящите градини и самата Голяма пирамида…

Заид го прекъсна:

— Можеш да забравиш за частта от Голямата пирамида. Това е Първата част, най-високо ценената — върхът на Пирамидиона. Тя е заровена заедно с Александър Велики и мястото на гробницата му ще се разкрие едва в зората на последния ден.

— Когато слънцето прониже с лъч обелиска в Луксор? — намеси се Мечо Пух.

— Да.

— Значи ни остава само частта от Висящите градини — заключи Уест.

— От всички Чудеса на света, Висящите градини на Семирамида са най-загадъчното — каза Заид. — От останалите, по един или друг начин, все нещо е останало. Не и от Градините обаче. Те не са виждани от пети век преди новата ера. Всъщност експертите по най-древна история се питат дали Градините изобщо са съществували. Така че намирането им ще е крайно затруднително.

Уест се намръщи.

Може би Джуда беше прав.

Той наистина не беше сигурен дали ще може да се справи с онова, което предстоеше.

Особено без Магьосника.

И още по-малко редом с известен терорист, двама вечно заяждащи се един с друг арабин и евреин, един малко смахнат новозеландски пилот и едно момиченце.

Мисълта за Лили го накара да се обърне към нея.

Лицето й още бе зачервено от плач, по бузите й личаха следи от вече засъхващи сълзи.

— Какво мислиш? — попита я той.

Тя го изгледа с насълзените си очи, но когато отговори, в гласа й звучеше нова, непозната досега зрелост.

— Преди да загине, Дългоух ме накара да му обещая нещо. Каза ми, че когато дойде моментът, трябва да направя онова, за което съм се появила на тази земя. Още не знам какво е това нещо, но не искам да изневерявам на паметта му. Искам шанс да направя онова, за което съм се родила. Дайте ми този шанс!

Уест бавно кимна.

После се изправи.

— Доколкото разбирам, приятели, сме притиснати до стената. Не разполагаме с достатъчно хора, нямаме много възможности за действие, късметът не е на наша страна, но… никой все още не може да ни изхвърли от играта. Имаме още една възможност — да намерим единствената останала част на Пирамидиона. Частта, скрита в единственото чудо на света, което не е намерено. Приятели — да намерим Висящите градини на Семирамида!

Ирак

19 март 2006

1 ден преди настъпването на Тартар

От Седемте чудеса на света нито едно не е толкова загадъчно, колкото Висящите градини на Семирамида.

Има една проста причина да е така.

От всички чудеса само едно никога не е било намирано — Висящите градини. Нито едно парче от тях никога не е излизало на бял свят: нито камък от основите, нито парче от колоните, нито следа от акведукт.

Всъщност Градините са толкова мистериозни, че според много специалисти изобщо не са съществували, а са продукт на въображението на гръцките поети.