След тях вървяха Мечо Пух и Стреч, водеха Заид — той отново бе с белезници.
Скай Монстър и Уест се задържаха в самолета: Скай Монстър, за да приключи със следполетната проверка на системите, а Уест просто искаше да събере нещата си — бележки, ръкописи, бележника на нациста Хеслер.
Навън бе шумно — четирите мощни турбореактивни двигателя на „Халикарнас“ още не бяха спрели напълно, макар воят им да ставаше все по-нисък.
Дългоух и Лили бяха преполовили разстоянието до Дорис.
— Дорис! Успяхме! — надвика Лили шума, но обикновено приветливото лице на Дорис този път бе студено, сякаш… сякаш знаеше нещо, което не можеше да разкрие.
Но в следващия миг като че ли събра сили, усмихна се мило и извика:
— Браво, моя малка Еовин! Какво триумфално завръщане! Все едно Гимли се връща в Мория, нали?
При думите й Лили забави крачка.
А после внезапно спря.
Дългоух също спря и се обърна към нея.
— Какво има?
Обезпокоена, Лили боязливо се огледа. Но с изключение на Дорис пред хангара не се виждаше никой.
— Дългоух… лошо — тихо каза тя. — Трябва да се върнем в самолета. Това е клопка.
— Защо мислиш, че…
— Просто тръгвай! Веднага! — с нехарактерна за възрастта си властност заповяда тя.
И без да чака, рязко се извърна, хвана Дългоух за ръката и двамата заедно — бяха на двайсетина метра от самолета — побягнаха назад към „Халикарнас“.
В същия миг в хангара настана суматоха.
Всички врати се отвориха едновременно и от тях се изсипаха десетки облечени в черно американски войници.
Вратата към работилницата зад Дорис едва не излетя от пантите — през нея изскочи Маршал Джуда, придружаван от екипа на ГЕС под командването на Кал Калис.
Калис грубо блъсна Дорис и откри яростен огън по бягащите Лили и Дългоух.
Когато започна пукотевицата, различните хора направиха различни неща.
Уест.
Уест изтича до предната врата на „Халикарнас“, за да види какво става.
Скай Монстър.
Скай Монстър надникна пред стъклото на кабината и видя Лили и Дългоух да тичат с все сила към стълбата, преследвани от цяло пълчище войници с явно вражески намерения.
Заид.
Заид вече беше слязъл по стълбата и стоеше с все още оковани ръце между Мечо Пух и Стреч. Но очите му — налудничавият блясък в тях бе изчезнал някъде — внимателно наблюдаваха всички подробности на случващото се.
Всъщност Заид само малко преди това бе успял да извади скритото в панталоните си острие и вече бе срязал наполовина пластмасата на гъвкавите белезници, готов след секунди да забие острието между ребрата на Стреч и после да се опита да избяга — и точно тогава започна стрелбата. Той прецени, че е по-мъдро да се откаже от бягството, така че прибра острието в джоба си и бързо се изкатери по стълбата, по която вече бяха започнали да удрят куршуми.
И Джуда.
Докато хората му заобикаляха Дорис, за да влязат в хангара, Джуда спря пред нея и тихо изрече:
— Бях ти казал — никакви предупреждения.
След това, без ни най-малко колебание, извади пистолет „Глок“, опря дулото му в главата й и стреля.
Уест надникна през предната врата точно в мига, в който Дорис се свличаше на земята.
— О… не! — прошепна той. — Не!…
След това погледна хангара.
Около него цареше истински хаос.
Американците буквално извираха от всяко възможно кътче на хангара. А през равнината към хангара се носеха три високопроходими тежковъоръжени джипа „Хъмви“.
Американците се насочваха към боинга като армия мравки, преследваща опитващите се да й избягат Дългоух и Лили.
Едно нещо веднага му стана ясно: Дългоух и Лили нямаше да могат да стигнат до стълбата.
Американците щяха да им преградят пътя със стрелба. И още нещо забеляза — янкитата не стреляха, за да ги убият, а само искаха да им попречат да избягат. Явно бяха инструктирани да пазят Лили.
Но Дългоух и Лили вече бяха дотичали до количката с преносимия електрогенератор и до стълбата им оставаше съвсем малко. Количката всъщност бе по-скоро малко ремарке. При нормални обстоятелства, когато всички системи на „Халикарнас“ напълно спираха, на слизане от самолета Скай Монстър свързваше боинга с генератора, та самолетът да не остава без захранване. Но този път още не бе стигнал до тази операция.
Лили и Дългоух се скриха зад количката на генератора и Дългоух веднага откри огън срещу преследвачите им и ги принуди да спрат и да потърсят прикритие.
Така че в момента Уест надничаше от върха на стълбата, Мечо Пух и Стреч бяха под нея, приведени, за да избегнат огъня, Заид бе изкачил стълбата наполовина и бе на път да се спаси поне от куршумите.
Читать дальше