Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

— Имат ракети!

— Няма да ги използват! — извика Уест. — Не могат да рискуват да унищожат частта.

— Уест! — прозвуча в слушалките им гласът на Стреч отдолу. — Скоро ще се усетят и ще ни блокират пътя! Какво ще правим?

— Ще караме още по-бързо! — отговори Уест. — Трябва да стигнем при моста „Шарл дьо Гол“ и…

Още преди да завърши, изскочиха под слънцето… и видяха два хеликоптера на френската армия.

Бяха съвсем различни: единият бе малък и лек, модел „Газела“, с издължени форми и явно бърз. От него под всевъзможни ъгли стърчаха дулата на оръжия и ракетни установки.

Другият бе по-голям и изглеждаше много по-застрашително: „Супер Пума“ за транспортиране на войска — френският еквивалент на американския „Супер Сталион“. Голям и здрав, той бе в състояние да лети с 25 тежковъоръжени войници на борда.

Което несъмнено правеше в момента.

Увисна над покрива на носещия се автобус, като следваше извивките на уличното платно по северния бряг на Сена. Вратите му се отвориха и през тях хвърлиха въжета. Френският план беше съвсем ясен.

Щяха да атакуват автобуса в движение !

Операцията явно се координираше добре, защото едновременно с това три от преследващите ги панхарда увеличиха скорост и обградиха автобуса.

— Е, начукаха ни го — безизразно констатира Стреч.

И все пак той рязко завъртя волана, заби се в машината отдясно, изхвърли я с лекота от уличното платно, тя излетя през ниския метален парапет, изхвърча във въздуха с продължаващи да се въртят колела, описа парабола и се заби във водите на реката.

На горната платформа Уест се опита да обстрелва увисналия над главите им хеликоптер, но помитащ откос от „Газела“-та го накара да се хвърли без замисляне на пода. Куршумите надупчиха седалките около него.

— Стреч! Маневрирай, дявол да го вземе! — извика той, но вече беше твърде късно.

Първите двама смелчаги от „Супер Пума“-та вече се бяха спуснали по въжетата и тежко скочиха близо до него.

Веднага се ориентираха, видяха опитващия да се скрие зад останките от седалките Уест — незащитен, свършен… Извадиха пистолетите си и дръпнаха спу…

… но миг преди това подът под краката им изригна в залп от куршуми, изстреляни съвсем неочаквано от някой, който се намираше долу .

Двамата френски десантници паднаха. Миг по-късно Мечо Пух подаде глава през отвора на стълбата.

— Улучих ли ги? Улучих ли ги? Добре ли си? — попита той.

— Добре съм — отговори Уест и побърза да слезе при останалите. — Хайде! Трябва да стигнем до моста „Шарл дьо Гол“, преди този автобус да се е разпаднал.

Непрестанното изкачване и спускане на уличното платно, по което се движеха с максимална скорост, несъмнено би доставило голямо удоволствие на пътуващите туристи; след като оставиха Лувъра зад гърба си, пътят минаваше покрай първия от двата острова в средата на Сена — Ил дьо ла Сите. Многобройни мостове — подминаваха ги с такава скорост, че бе невъзможно да се разгледат — отдясно на тях свързваха брега с острова.

Ако продължаха по този път, скоро щяха да навлязат в квартал Арсенал, в района, където се бе издигала Бастилията.

След това идваше ред на нови два големи моста: „Аустерлиц“ и „Шарл дьо Гол“: вторият започваше недалеч от свръхмодерната сграда на Министерството на икономиката, финансите и промишлеността, която на свой ред бе близо до Лионската гара — гарата, обслужваща с високоскоростни влакове Югоизточна Франция.

Червеният двуетажен автобус продължаваше да се носи по крайбрежната улица, маневрираше сред уличния трафик и с влудяващо безразличие изтласкваше преследващите го военни машини.

Стрелна се под няколко надлеза и с абсолютно незачитане на всякакви правила за движение пресече няколко кръстовища. В един момент профучаха покрай катедралата „Нотър Дам“, но това, изглежда, бе единственият автобус на света, който не спря да отдаде дължимото на внушителната гледка.

Веднага след като Уест напусна горната платформа на автобуса, френските десантници от „Супер Пума“-та над тях се заловиха сериозно със задачата да превземат автобуса… въпреки усилията на Стреч да затрудни максимално работата им.

Това им отне около минута.

Десантниците се спускаха по двойки и заемаха позиции на платформата. Скоро осмина души тръгнаха приведени към зейналия отвор на стълбището и с готови за стрелба оръжия се приготвиха да превземат долната платформа…

… но в този момент Уест извика: