Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Мраморният постамент, върху който се намираше статуята, изобразяваше източения нос на кораб… само че предметът върху него никога не бе попадал на кораб.

Този предмет се бе намирал на облегалката за ръка на трона на Зевс — отчупеният връх на облегалката.

И ако човек се загледаше внимателно, щеше да открие част от гигантския палец на Зевс под Богинята на победата.

Естественото заключение бе поразително: ако Богинята бе толкова голяма, статуята на Зевс — истинското Чудо на света, изчезнало завинаги — би трябвало да е била невъобразимо гигантска.

Местоположението на Богинята — първи етаж в крилото „Денон“ на Лувъра — създаваше проблем на Уест.

Както и с другите ключови експонати в Лувъра, всички обекти на първи етаж се охраняваха с лазер: в мига, в който някоя рисунка или скулптура се поместеше, това довеждаше до сработването на невидим лазер и във всеки портал на двореца се спускаше стоманена решетка, която запечатваше крадците в сградата.

Само че на първи етаж имаше допълнителна предпазна мярка: стълбището „Дару“, с всичките му завои и извивки, можеше елементарно да бъде блокирано и крадците щяха да останат на първи етаж. С други думи, Богинята можеше да бъде обезпокоена, но нямаше начин да бъде изнесена.

Облечени в работните си комбинезони, Уест и Дългоух тръгнаха нагоре по стълбището и спряха пред високата статуя на Богинята на победата.

Следващият им ход беше да разместят някакви засадени в саксии дръвчета на площадката, което остана незабелязано от минаващата покрай тях тълпа.

Уест постави две дръвчета леко вляво на статуята, докато Дългоух премести две от по-големите саксии съвсем встрани, до входа, който извеждаше в южна посока, към страната на Лувъра, гледаща към Сена. Лили бе застанала до този вход.

Никой не им обръщаше никакво внимание.

За хората те бяха най-обикновени работници, дошли, за да свършат някаква неизвестна, но очевидно наредена им от началниците работа.

Уест взе от едно сервизно помещение навит на руло параван, на който пишеше „В ремонт“, и го опъна на стойка пред статуята, като по този начин я скри от погледа на хората.

После погледна към Дългоух, който кимна, за да покаже, че е готов.

Джак Уест-младши си позволи да преглътне.

И сам не можеше да повярва на онова, което бе намислил да направи.

Пое дълбоко дъх, качи се на мраморния подиум, който представляваше поставката за ръце на трона на Зевс и… бутна Крилатата богиня на победата от Самотраки — безценна мраморна статуя на над 2000 години — на пода!

В мига, в който основата на статуята се отлепи от постамента, в музея се разнесе вой на сирени и забляскаха червени светлини.

Масивни стоманени решетки с грохот започнаха да се спускат във всеки портал, да запечатват стълбището и площадката.

Всички… с изключение на един.

Южният портал.

Неговата решетка също се плъзна надолу…

… и спря с удар на половин метър от земята, блокирана от двете тежки саксии, оставени под нея от Дългоух само преди секунди.

Това бе изходът към спасението…

Богинята падна върху двете дръвчета, които Уест бе преместил вляво от нея, и ударът бе смекчен в клоните им.

Уест се хвърли към обърнатата с основата си нагоре статуя и огледа краката й или по-скоро малкия кубичен къс мрамор, върху който стояха краката й.

Извади големия гаечен ключ, който бе взел от сервизното помещение.

— Дано археолозите по света ми простят — прошепна и замахна с всичка сила.

Един удар, втори, трети…

Туристите на площадката викаха разтревожено. Двама пристъпиха да видят какво става зад паравана, но Дългоух ги спря с гневен поглед, който не вещаеше на любопитните нищо хубаво.

Трите удара на Уест с гаечния ключ сложиха край на съществуването на малкия мраморен пиедестал… но извадиха на бял свят трапец от масивно злато с основа може би малко под половин метър.

Третата част на Пирамидиона.

Която бе скрита в мраморния пиедестал на статуята на Богинята на победата.

— Лили! — извика Уест. — Ела да погледнеш. В случай, че я загубим по-нататък!

Лили дотича и впери поглед в разкошния златен трапец и загадъчния символ, изгравиран върху него.

— Нови редове от двете заклинания.

— Добре. Можем да тръгваме — каза Уест.

Напъхаха частта в здравата раница на гърба на Дългоух и предвождани от Лили, побягнаха и се плъзнаха под полуотворената решетка в портала, извеждащ на юг.

Дългоух и Уест ритнаха встрани подпиращите решетката саксии и тя с трясък затвори входа зад тях.