Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Дългоух се обърна към Зоуи:

— Но ти нали каза, че в Луксор имало само един обелиск?

— Така е — потвърди Зоуи.

— Тогава сме прецакани. Без два обелиска няма да можем да видим как слънцето свети през тях, така че никога няма да намерим гробницата на Александър.

— Не е точно така — намеси се Магьосника и с блеснал поглед изгледа Уест и Зоуи.

И двамата му се усмихнаха в отговор.

Отново единствен Дългоух нямаше никаква представа какво става.

— Какво има? Кажете де…

— Вторият обелиск при Храма в Луксор все още съществува, Дългоух, само че не е на оригиналното си място — смили се над него Магьосника.

— И къде е?

— Подобно на много други египетски обелиски е бил даден на една западна държава. Тринайсет обелиска заминали за Рим и станали собственост на служещата на слънцето католическа църква. Два отпътували за Лондон и Ню Йорк — това са обелиските, станали известни като Иглите на Клеопатра. Вторият обелиск от Храма в Луксор обаче бил даден на французите през 1836 година. Той сега гордо се издига на площад Конкорд в самия център на Париж, на осемстотин метра от Лувъра.

— Частта от статуята на Зевс и обелискът — заключи Зоуи. — Както се оформя, в Париж ще трябва доста да се потрудим.

— Париж — каза Уест — няма и да разбере какво му се е стоварило.

Париж-Рим

18 март 2006

2 дни преди настъпването на Тартар

18 март 2006, 11:00

2 дни преди настъпването на Тартар

Джак Уест-младши изфуча по главозамайващото многолентово кръгово движение около Триумфалната арка с наетия джип.

Лили седеше отпред до него, а отзад бяха Мечо Пух, Стреч и Дългоух.

Всички напрегнато мълчаха, както правят хората по време на безумно смела мисия дълбоко в тила на врага.

Сърцето на Париж е оформено като християнски кръст.

По-дългата линия на този гигантски кръст е булевардът „Шанз Елизе“, който минава по цялото разстояние от Триумфалната арка до Пале дьо Лувр. Късият трансепт на кръста опира с единия си край в Националното събрание, а в другия — в изумителната църква „Св. Мария Магдалина“.

Най-важният обект обаче се намира в пресечната точка на тези две оси.

Там е Плас дьо ла Конкорд.

Станал известен по време на френската революция като място за екзекуции на стотици благородници, площад „Конкорд“ е обляният в кръв дом на гилотината.

Днес обаче в геометричния център на площада, с други думи в центъра на Париж, в абсолютния фокус на Париж, се извисява… египетски обелиск.

Вторият обелиск от Храма на Луксор.

От всички обелиски по света — независимо дали все още в Египет, или вече на други места — парижкият обелиск се отличава в един много важен аспект: Пирамидионът на върха му е позлатен.

На историците това им харесва, защото точно така са изглеждали египетските обелиски в древността: малките пирамидки на върховете им били обковани с електрум — рядка сплав на злато и сребро.

Най-интересното в случая обаче е, че Златният пирамидион на парижкия обелиск е относително скорошна придобивка: добавен е към високата каменна игла едва през 1998 година.

— Пух — обади се Уест, — провери ли катакомбите?

— Да, чисти са. Входният портал се намира под моста „Шарл дьо Гол“ и тунелът върви под булевард „Дидро“. Ключалката е разбита.

— Стреч? Влакът?

— Перон 23. Заминава в 12:44. Първа спирка — Дижон.

— Добре.

Докато пътуваше по „Шанз Елизе“, Уест оглеждаше широкия булевард напред и държеше под око парижкия Обелиск, който се извисяваше над уличния трафик с поне шестетажната си височина.

В колата имаше екипировка за катерене — въжета, куки, клинове, карабинки — и Уест бе готов да изкатери величествената игла и да разгледа горната й част. Предполагаше, че ще изглежда като поредния изкукал безразсъден търсач на силни усещания, но пък ако беше достатъчно бърз, щеше да се измъкне преди пристигането на полицията. След това екипът му щеше да продължи за Лувъра, където мисията им щеше да е по-значима, но и много по-опасна.

В този момент — вече бяха наближили — трафикът пред тях за момент се разкъса и…

— О, не! — прошепна Уест и дъхът му секна.

Цялата долна половина на Обелиска бе скрита под скеле. От него бяха издигнали около три етажа, а плоскостите за минаване бяха скрити под защитна мрежа, както се прави със строителните скелета.