— Избраният президент и неговите съветници.
— Точно така. Американският народ е съставен от честни християни, но американските водачи още от времето на Джордж Вашингтон са изключително франкмасони: Вашингтон, Джеферсън, Рузвелт, баща и син Буш. Вече над двеста години франкмасоните използват въоръжените сили на така наречените Съединените американски щати като собствена армия за собствените си цели. И какво се получава на практика: една религия се е снабдила с армия, а населението дори не подозира.
Уест продължи:
— Можеш да видиш примери за масонско богослужение на Пирамидиона във всичко в Америка. Нещо повече, с годините американските франкмасони са построили копия на всяко от Седемте чудеса на света.
— Няма начин…
Уест започна да брои на пръсти:
— Статуята на свободата, построена от един от най-видните френски франкмасони, Фредерик-Огюст Бартолди, възпроизвежда Родоския колос почти точно — тя дори държи в ръката си факел, както е било с оригиналната статуя. Сградата Улуърт в Ню Йорк обезпокоително наподобява Фара. Форт Нокс е построен с разпределението на Мавзолея в Халикарнас. Статуята на Зевс — величествена фигура, седнала на трон — е мемориалът Линкълн. Храмът на Артемида — Върховният съд… Висящите градини на Семирамида не могли да бъдат точно възпроизведени, понеже никой няма представа как са изглеждали, така че в Белия дом била създадена специална градина за разтуха — по алеите й се разхождал първо Джордж Вашингтон, после Томас Джеферсън и по-късно Франклин Рузвелт. Президентът католик Джон Кенеди се опитал да премахне градината, но така и не успял в намерението си. Само че, за разлика от нея, той не оцелял. През годините е имала много имена, но в момента й казват Розовата градина.
— А Голямата пирамида? Не съм чувал за монументални пирамиди в Щатите.
— Това е така — потвърди Уест, — в Америка не могат да се намерят величествени пирамиди. Но когато египтяните спрели да строят пирамиди, знаеш ли с какво се захванали?
— С какво?
— С обелиски. Обелиските се превърнали във върховния символ на обожествяването на Слънцето. А Америка притежава един наистина колосален обелиск: паметника на Вашингтон. Любопитното е, че е висок точно 555 фута — нали това е тяхната мерна единица. Голямата пирамида е висока 469 фута, тоест е с 86 фута по-ниска. Но ако се вземе предвид височината на платото Гиза в мястото, където е издигната Голямата пирамида — 86 фута — ще установиш, че върховете на двете постройки са на еднаква надморска височина.
По време на целия този разговор Магьосника замислено гледаше текста в бележника.
— „В единствения храм, който носи и двете имена…“ — мърмореше си той. И в един момент очите му светнаха. — Това е Луксор. Храмът в Луксор.
— О, да! Браво, Макс. Страхотен си! — Зоуи го потупа по рамото.
— Определено подхожда — съгласи се Уест.
— Какво подхожда? — отново полюбопитства Дългоух, който пак не бе разбрал за какво си говорят.
— Храмът на Амон в Луксор в Южен Египет, който е по-известен като Храма в Луксор — обясни Зоуи. — Това е една от най-големите туристически атракции в Египет. Забележителен е с колонния си вход, двете колосални статуи на седящия Рамзес II и самотния обелиск отпред. Намира се на източния бряг на Нил в Луксор или — както някога са го наричали — Теб… Храмът в Луксор бил построен от няколко от по-старите фараони, но Рамзес II го построил наново, което му дало основания да заяви, че бил негово творение. Впоследствие към него достроявал не друг, а самият Александър Велики. Което е причината…
— … да е единственият храм в цял Египет, в който Александър Велики е изписан като фараон — не издържа и се намеси Магьосника. — Само в Луксор името на Александър е изписано с йероглифи и е обградено в елипса, както се обграждали само имената на фараоните. Единственият храм, който носи и двете имена — да, Луксор е единственият храм, в който са изписани имената и на Рамзес II, и на Александър Велики.
— А какво в такъв случай означава да прекараш мощта на Ра през ушите на извисяващите се игли на великия Рамзес?
— „Извисяващите се игли“ са обелиските — отговори на поредния му въпрос Уест. — „Мощта на Размзес“, предполагам, е слънчевата светлина. Светлината на зазоряване в Деня на Страшния съд: деня на завъртането на Тартар. Този текст ни казва, че в деня на завъртането утринното слънце ще хвърли лъч през двете съответстващи си дупки в обелиските и ще освети мястото на гробницата.
Читать дальше