Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

— Да… така е — отговори Уест удивен.

— Ммм… След което дойде ред на частите от Фара и Мавзолея, нали?

— Откъде ти е известно, че това е редът, в който са щели да бъдат намерени?

Заид престорено въздъхна:

— Това е елементарно. Текстът на Калимах е написан на Словото на Тот — много древен и много сложен език. Самият език съдържа в себе си седем нива на увеличаваща се сложност — диалекти, за по-просто. Младата ви читателка — той кимна към Лили — може да чете запис по запис. Това е така, защото всеки следващ запис в Текста на Калимах е написан на все по-труден вариант на Словото на Тот. Записът за Колоса е на Тот I — най-лесния диалект. Записът за частта от Фара е на Тот II — съвсем малко по-труден. Оракулът, разбира се, един ден ще може да чете всички варианти едновременно, но това няма да се случи изведнъж.

— И ти можеш да четеш Словото на Тот? — недоверчиво попита Магьосника.

— Да, мога да разчитам първите четири варианта.

— Но как?

— Научих се сам — отговори Заид. — С търпение и самодисциплина. О, забравих, че в декадентския Запад търпението и дисциплинираността вече не са таланти, заслужаващи уважение.

— А откъде ти беше известно, че частта от Мавзолея и тази от Фара ще са на едно място? — поинтересува се Зоуи.

— Прекарах последните трийсет години в издирване на всеки свитък, всеки надпис и всеки документ, имащи отношение към Бенбен. Някои от тях — като Текста на Калимах, от който имам копие от девети век — са прочути, други — не толкова, понеже са написани от скромни мъже, чието желание е било просто да оставят за поколенията отчет за великите дела, които са извършили, като построяването на покрив над цяла пукнатина в брега на океана или транспортирането на мраморна колона в сърцето на дремещ вулкан. Колекцията ми е огромна.

— Само че Текстът на Калимах не ни помага в случая с частите на Зевс и Артемида — напомни Уест. — Зевс е загубен. А за Артемида вярваме, че се намира някъде в базиликата „Свети Петър“, но не знаем точно къде. Имаш ли някаква представа къде биха могли да са?

Заид присви очи.

— Изтеклото време и многото войни са разделили тези две части, но… да, мисля, че знам къде най-сетне те са намерили покой.

Мечо Пух се наведе напред:

— Щом знаеш толкова много, защо досега не си се захванал сам да търсиш частите?

— Щях да го направя, ако можех, скъпи ми мюсюлмански приятелю — без замисляне отговори Заид. — Само че тогава не бях толкова чевръст, колкото съм сега. — Заид дръпна нагоре десния крачол на панталона си и показа грозните белези от тежко обгаряне под коляното. — Съветска осколочна граната в Афганистан през осемдесет и седма. Няколко години след това едва ходех. А човек със затруднения в придвижването е безпомощен в подземни кариери и затрупани пукнатини. Докато възстановявах с много упражнения мускулите си през деветдесетте години, изследвах всичко, което можах, за Пирамидиона. Истината е, че по време на атаките срещу Ню Йорк и Вашингтон обучавах в Афганистан екип от муджахидини. Но тогава дойде единайсети септември и Афганистан бе запратен във водовъртежа на хаоса. А аз бях пленен от американците. Но сега кракът ми е здрав.

— Частите от Зевс и Артемида — повтори търпеливо Уест. — Къде са?

Заид се усмихна лукаво.

— Най-забавното е, че тези две части, които така успешно се противопоставят на вашите търсения, не са нито скрити, нито маскирани. И двете се намират пред очите на хората… е, разбира се, ако човек знае къде да гледа. Частта от храма на Артемида… да, тя действително е в „Свети Петър“ в Рим, най-святото място за култа към Амон Ра. Що се отнася до частта от статуята на Зевс… — Той се облегна на стола си и цитира по памет:

Погледна Уест.

— Бил е велик само благодарение на Победата в дясната му ръка .

Уест се опита да проследи логиката:

— За статуята на Зевс в Олимпия се е смятало, че е държала в дясната си ръка по-малка статуя на Крилатата победа — гръцката богиня Нике, жената с крила на гърба, която приличала на ангел и често била слагана на носа на корабите. И понеже статуята на Зевс била грамадна, то за Крилатата победа се смятало, че била с човешки ръст.

— Правилно — одобри Заид. — И ако точно тя го е правила велик, значи трябва да търсим не статуята на Зевс, а тази на Победата. Нали това се пита и в куплета: „Накъде отлетя?“… Да продължим обаче нататък: сигурен съм, знаете, че са намерени много статуи в човешки ръст на Крилатата победа. Но след изчерпателно изследване на произведенията на Фидий, скулптора на статуята на Зевс, установих, че съществува само една статуя на Победата, притежаваща всички характеристики на неговия изключителен стил: фини черти, идеални форми и рядката способност да пресъздава в мрамор мокро облекло… Образецът, който успях да намеря, е най-великолепният запазен пример на гръцка скулптура в света, но по ирония на съдбата западните учени продължават да го приписват на неизвестен творец. Намерен е през 1863 година от френския археолог Шарл Шампоазо…