Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Един ден Лили помагаше на Магьосника да подреди част от древните си ръкописи.

Тя обичаше тези стари неща — пергаментите, плочките. За нея те съдържаха в себе си всички мистерии на отдавна отминали времена.

Та онзи ден Магьосника събираше на едно място всичко, свързано с египетските архитекти, носещи името Имхотеп .

Лили забеляза някакви строителни планове за мина в някакво място, наречено Нубия, с четири нива и голям брой капани, задействани от вода. На плановете бяха маркирани с описание всички капани, а в един конкретен случай на капан, активиран от стъпването върху определени плочи, тя забеляза пет числа, изписани с египетски йероглифи: 1-3-4-1-4. Магьосника прибра тези плановете в папка с надпис „Имхотеп V“.

Тя обърна внимание също и на един наистина стар чертеж, който изглеждаше като играта „Стълби и змии“. Надписът му бе „Вход през водопада — рефортификация от Имхотеп III по времето на Птолемей Сотер“, а самият чертеж представляваше следното:

Магьосника забеляза интереса на Лили и започна да й разказва интересни неща за различните Имхотеповци.

Имхотеп III например живял по време на Александър Велики и неговия приятел Птолемей I, и имал прозвището Майстора на рова, защото бил известен с това, че отклонявал цели реки от коритата им, за да защити строежите си с непреодолими наводнени ровове около тях.

— Този вход през водопад — обясни Магьосника — сигурно е представлявал красива декоративна каскада в нечий дворец в древния Вавилон, който се е разполагал в съседство с днешен Багдад в Ирак. Начертаните линии показват откъде е минавала стичащата се вода. Тъжно е, че нищо такова не е открито по време на разкопките на Вавилон. Наистина много жалко.

Лили прекара деня сгушена зад някакви кашони в ъгъла на кабинета на Магьосника, зачетена във всевъзможни ръкописи. Околният свят бе престанал да съществува за нея.

Затова не забеляза кога е влязла Зоуи. Заслуша се, едва когато в разговора й с Магьосника бе споменато името на Уест.

— Радвам се, че отново се срещнах с него — каза Зоуи. — Макар че ми изглежда значително променен от времето, когато учихме заедно в Дъблин. Станал е още по-мълчалив, а той и тогава не говореше много. Чух също, че е напуснал армията.

Лили слушаше заинтригувано, макар да не вдигна глава от ръкописа в ръцете си.

Магьосника се облегна на стола си.

— Господи… Дъблин. Кога беше това… през осемдесет и девета? Двамата тогава бяхте толкова млади. А Джак оттогава не е спирал.

— Защо не ми разкажеш?

— Напусна армията скоро след Пустинна буря. Но за да разбереш защо, трябва да знаеш защо изобщо преди това отиде в армията, а причината е, че искаше едновременно да достави удоволствие на баща си и да му се противопостави… Бащата на Джак навремето бил голям войник, но Джак беше още по-добър. Баща му искаше той да постъпи в армията веднага след гимназията, а Джак искаше да учи, да следва в университет. Все пак се подчини на желанието на баща си и… скоро се превърна в много по-забележителен боец от баща си. Издигна се, защото в САС често го повишаваха. Особено добър се оказа в пустинните операции и дори постави нов рекорд по време на курса за оцеляване в пустинята — издържа четирийсет и четири дни, без да бъде заловен… Но за разлика от баща си, не му харесваше да е онова, в което постепенно го превръщаха — машина за убиване, изключително добра машина за убиване. Началниците му усещаха тези настроения, безпокояха се, че един ден ще напусне… и го изпратиха да учи при мен в Дъблин. Надяваха се, че като утоли интелектуалната си жажда, ще се върне в полка. И струва ми се, че бяха налучкали правилния подход към него.

— Чакай, чакай — спря го Зоуи. — Чакай малко. Веднъж Джак ми каза, че баща му бил американец. Но доколкото схващам, той самият е постъпил в австралийската армия, нали така?

— Именно — потвърди Магьосника. — Работата е там, че майката на Джак не е американка. Така че, за да угоди на баща си, той постъпва в армията, но за да му се противопостави — избира армията на родината на майка си: Австралия.

— Аха… — Зоуи поклати глава. — Добре, продължавай.

— Както знаеш, Джак е изключително умен, така че започва да анализира критично живота в армията. Аз обаче си мисля, че на него много повече му харесваше да изучава древна история и археология. Във всеки случай нещата започнали да се скапват непоправимо, когато през деветдесета година го изпратили да участва в поредица съвместни международни учения на специалните сили в Коронадо. Домакини на ученията били американците, а мястото на провеждането им — базата на така наречените „тюлени“. Били поканени екипи от всички съюзнически страни и действията се разгръщали на фона на високотехнологични „военни игри“. Началник на ученията бил Маршал Джуда, който не пропуснал веднага да забележи потенциала на Джак… Само че в Коронадо се случило нещо, за което и аз не знам всички подробности. Джак бил ранен по време на инцидент с хеликоптер и останал на легло в болницата към базата цели четири дни. Нека уточня — бил в безсъзнание. Прословутите четири губещи се дни от живота на Джак. Когато се свестил, го върнали у дома без сериозни травми, а след няколко месеца отново се върнал на активна служба — точно навреме за Пустинна буря през деветдесет и първа. Джак Уест бил сред първите кацнали в Ирак и се заловил да взривява радиокомуникационни кули. След две седмици обаче отново се озовал на подчинение на Джуда. Както изглежда, Джуда лично настоял пред Пентагона Джак Уест да бъде прехвърлен под негово командване. Австралия — както винаги лоялен съюзник на Америка — се съгласила… И така Джак Уест-младши се прочул по време на операция „Пустинна буря“. На негово име се водят няколко невероятни акции в тила на врага, в това число чудотворното му бягство от базата за ракети „Скъд“ в Басра, където — това трябва да се каже специално — Джуда и американците го зарязали, смятали го за убит. Но когато всичко свършило и Джак се прибрал у дома, отишъл направо в кабинета на своя командир, генерал-лейтенант Питър Косгроув, и го уведомил без увъртания, че няма да поднови договора си с полка. Трябва да ти кажа, че с Косгроув се познаваме от доста време. Той е крайно умен мъж и благодарение на мен знаеше за тази предстояща мисия. Поставен натясно и в ситуация, изискваща бързи решения, той веднага измислил начин да направи Джак щастлив и едновременно с това да не допусне пълен разрив на отношенията му с армията — и този начин бил да го командирова при мен, за да вземе участие в дългосрочна мисия с отворен край като член на археологическо проучване, имащо за цел откриването на Пирамидиона… Така двамата с Джак се събрахме отново, този път, за да работим заедно. И пак заедно точно ние намерихме ръкописите от Александрийската библиотека, а след това Лили и така злощастно загиналата й майка. Това е обяснението за неговото участие в тази мисия.