Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Но въпреки че и въоръжените й сили бяха съответно немногочислени, един техен аспект бе получил световно признание — всички бяха съгласни, че Австралия притежава най-добрите специални сили на света, САС — там, където бе служил Уест.

И друго разпалваше интереса й: през целия 20-и век Австралия бе избрала да е един от най-близките и лоялни съюзници на Америка. По време на Втората световна война, в Корея, Виетнам и Кувейт, Австралия винаги първа се бе отзовавала да застане редом със Съединените щати.

Но не и този път.

Това озадачаваше Лили и тя реши да попита Уест.

Един дъждовен ден влезе в кабинета му и го завари да работи на тъмно и в пълна тишина (Хор бе кацнал на рамото му), загледан в екрана на компютъра — дъвчеше несъзнателно края на молива, дълбоко замислен.

Лили се разходи свойски из кабинета и безцелно докосна книгите по полиците. Видя на бялата дъска вече познатите й изписани думи „4 ДНИ, ЛИПСВАЩИ ОТ МОЯ ЖИВОТ — КОРОНАДО?“, които явно не бе сметнал за нужно да изтрие. Забеляза още, че запечатания стъклен буркан с ръждивочервената пръст в него го няма.

Уест не показа с нищо, че е забелязал присъствието й, и продължи да гледа замислено екрана на монитора.

Тя заобиколи, застана зад него и видя изображението на екрана. Беше цифрова снимка на няколко гигантски йероглифа, изписани върху някаква стена. Лили бързо си преведе съдържанието им:

— Ти как смяташ? — стресна я с въпроса си Уест, все така, без да я поглежда.

Лили замръзна.

— Аз… ами… не зная…

Уест се завъртя заедно със стола.

— Аз смятам, че тук се говори за смъртта и за живота след нея, под формата на обръщение от страна на Амон към приличащия на Исус герой — Хор. „Прегръдката на Анубис“ несъмнено е смъртта. Ако Хор доброволно приеме смъртта, ще се възроди и ще донесе на народа си полза. Нали се сещаш — като смъртта на Христос на кръста. Но да оставим това. Какво те води днес тук, фъстък?

Последва обстойна дискусия за австралийско-американските отношения, за изгряването на Америка като единствена свръхсила и безпокойствата на Австралия, че нейният приятел постепенно се превръща в нещо като световен побойник.

— Понякога добрият приятел — опита да й обясни Уест — трябва да сдържа обичта си. И освен това за предпочитане е да получиш суров урок от приятел, отколкото от враг.

Замълча за миг и рязко смени темата:

— Лили, има нещо, което трябва да ти кажа. Когато нещата загрубеят и ако всичко се развие, както се надявам, вероятно ще ми се наложи да се изпаря за известно време…

— Да се изпариш? — обезпокоено попита Лили.

— Да. Да се скрия. Да отида на място, където никой да не може да ме намери. Да изчезна.

— Да изчезнеш… — Тя тежко преглътна.

— Но искам ти да можеш да ме намериш, Лили — усмихнато каза Уест. — Сега няма да ти кажа къде ще бъда, но мога да ти дам насока за мислене. Ако успееш да решиш тази гатанка, ще ме намериш.

И й подаде лист хартия, на който бе написано:

— Това е всичко, което ще ти кажа, фъстък. Сега марш оттук.

Лили изтича навън, стиснала листа. Щеше да мисли над гатанката на Уест месеци — дори щеше да въведе всяка отделна дума в „Гугъл“ — за да я реши.

Имаше и други въпроси обаче, на които получи отговори.

Например откъде Уест имаше Хор.

— Предишният собственик на Хор някога бил учител на Уест — разкри й Магьосника веднъж, докато двамата седяха под палещото африканско слънце. — Лош човек, казвал се Маршал Джуда. Джуда бил американски полковник и на едно място, наречено Коронадо, научил Джак как да бъде по-добър войник. Джуда обикалял из Коронадо с Хор на рамото си и крещял на войниците. И за да им даде урок, биел птицата, ако тя не изпълнявала каквото била обучена да прави. Казвал: „Единственият начин да получиш подчинение е чрез дисциплина и груба сила!“. На Ловеца това не му харесвало. Не обичал да гледа как Джуда се държи грубо със сокола. Така че когато Уест си тръгнал от Коронадо, откраднал птицата от клетката й в кабинета на Джуда. Оттогава се отнася към Хор с грижи и любов, а той му отвръща десетократно със същото… Лили, когато пораснеш, ще разбереш, че на този свят има хора, които изобщо не са добри. Те предпочитат грубостта пред добрината, властта пред споделянето, гнева през разбирането… Тези хора мислят само за себе си. Тяхната цел е да господстват над другите, но не в името на другите, а за да утолят собствената си жажда за власт. Лили, един ден ти ще си много могъща… много могъща… и се надявам, че ще научиш поне едно нещо от нас тук: истински великите хора мислят първо за другите и чак накрая за себе си… Пример за това можеш да почерпиш от Ловеца и Хор. Пребитата птица се подчинява на господаря си само от страх. Но за добрия господар тя е готова да умре.