Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

За последен път щяха да го забележат да лети на юг и да се скрива над най-близкия съсед на Куба в тази посока.

Ямайка.

Час по-късно, в съвсем друга част на света, един цифров телепринтер разпечата прихваната радиокомуникация:

ЗАПИС НА СЪОБЩЕНИЕТО:

СПЪТНИК:ВТ-1009/03.17.06-1399 ТИП А40-ТЕКСТ

ОТ:ЗАЩИТЕНА ЧЕСТОТА НА АМ. ВВС, ВОЕННА БАЗА АСУАН (ЕГИПЕТ)

ДО:НЕУКАЗАН ПОЛУЧАТЕЛ, МЕРИЛЕНД (САЩ)

Глас 1 (САЩ): Полковник, президентът започва сериозно да се безпокои. И настроението му никак не се подобри от доклада, който току-що получихме от Гитмо: някой е извел оттам терорист, при това от лагер „Делта“. Става дума за саудитеца Заид, за когото установихме, че има отношение към проект „Пирамидион“.

Глас 2 (Египет): Това е бил Уест. Смел е, трябва да му го признаем. Вероятно се е натъкнал на затруднение и е решил, че му трябва Заид.

Глас 1 (САЩ): Така ли? А на нас не ни ли трябва този Заид?

Глас 2 (Египет): Не. Каквото трябваше да научим от Мустафа Заид, вече ни е известно.

(дълга пауза)

Глас 1 (САЩ): Полковник Джуда, не трябва ли да се безпокоим? Президентът нареди да му бъде подготвена чернова на „Обръщение към нацията“, с което обявява евакуацията на крайбрежните райони… просто в случай, че се провалите.

Глас 2 (Египет): Кажете му, че ще успеем. Към днешна дата всичко се развива според плана. Уест може да бъде спрян във всеки момент, в който решим, че е нужно, но от друга страна, за нас е полезно да не го правим. Европейците действат точно както очаквахме. Кажете на президента да си подготви обръщението, щом желае, но го уведомете, че никога няма да му се наложи да го прочете. Джуда, край.

Виктория Стейшън, Кения

2003-2006

По време на престоя на екипа в Кения на кухненския шкаф бе стоял голям стъклен буркан.

Беше така нареченият „Буркан на ругатните“. Всеки път, когато някой уловеше член от екипа да ругае пред Лили, виновният трябваше да пусне в буркана долар.

И понеже все пак бяха войници, бурканът почти се напълни. Приходите от Буркана на ругатните отиваха за играчки, книги и балетни костюми за Лили.

Естествено, понеже в крайна сметка тя бе облагодетелстваната от тяхната недискретност, Лили обожаваше да ги улавя в използването на неблагопристоен език. Така постепенно всички свикнаха да чуват след всяка ругатня тъничкото й гласче тържествуващо да обявява: „Буркана!“.

Освен това й плащаха дребни суми за вършенето на домакинска работа из фермата.

Идеята бе на Уест и Магьосника. Искаха възпитанието й — то явно се развиваше по възможно най-необичаен начин — да изглежда, поне на нея, като възможно по-нормално. Къщната работа заедно с другите — да събира дърва с Дългоух, да помага на Мечо Пух в почистването на инструментите му, да храни Хор, отменяйки Уест — я караше да се чувства, като че ли и тя допринася с нещо, и по-важно — правеше я част от семейство. И най-вече й помагаше да израсне като свястно дете.

Колкото по-голяма ставаше обаче, толкова по-голямо бе и любопитството й и така започна да научава повече за хората, които я заобикаляха.

Научи например, че Мечо Пух е втори син на най-влиятелния шейх в Обединените арабски емирства.

Научи, че Магьосника някога е учил за католически свещеник, но така и не е изкарал обучението си докрай.

Разбра, че преди години Зоуи била прехвърлена от армията да изучава археология под ръководството на Магьосника в Тринити Колидж, Дъблин.

Явно и Джак Уест бе учил там по същото време — изпратен на свой ред от неговата родина да усвои знанията на канадския професор.

Родината на Уест.

Лили винаги бе изпитвала любопитство към всичко, свързано с Австралия. Още повече, че тази страна бе крайно удивителна и изтъкана от противоречия. Осемдесет процента от обширната й суша бе пустиня, но това не й пречеше да има супермодерни градове като Сидни, разкошни плажове като Белс и Бонди, уникални природни образувания като Улуру и Големия бариерен риф, който — открила бе тя — бил обявен за едно от Седемте природни чудеса на света.

С времето Лили започна да задава все по-сложни въпроси за Австралия — стигна дори до мястото й в международните отношения. Австралия имаше население само от 20 милиона души, така че въпреки голямата си географска площ си оставаше малка страна.