Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

Самият залив Гуантанамо се намира във възможно най-южната част на острова, отворен е към Карибско море и гледа встрани от Америка. Американската база е разположена от двете страни на залива и е много малка — може би шест километра широка и десет дълга — а начупената брегова линия едва ли надвишава общо 25 километра.

Освен всичко това най-известната й характеристика (ако се изключи заснемането тук на част от филма „Доблестни мъже“ с участието на Том Круз) е в особения й статут по отношение на международните закони: от гледна точка на международните закони, базата „Гуантанамо Бей“ не съществува. Тя пребивава в забравена от закона правна дупка, напълно освободена от ограниченията на Женевските конвенции и други създаващи излишни главоболия международни договорености.

И именно това, разбира се, бе основното съображение. Съединените щати да я изберат за затвор за 700-те лишени от поданство бойци, пленени в Афганистан по време на операция „Трайна свобода“.

Заливът криволичи на север като тлъста извиваща се змия и бреговете му са осеяни с десетки крайбрежни пещери и блатисти заливчета. Западната му страна е известна като „подветрената“ и на нея няма почти нищо заслужаващо някакво внимание, освен летището, наречено без никакво въображение Подветреното летище.

На източната страна — тя пък естествено е „наветрената“ — става всичко, което изобщо се случва тук. Тук се намират многобройните казармени помещения за морските пехотинци, тук са и затворническите комплекси. Изваденото от обръщение летище „Маккала“ пустее и заема цялата източна част от входа на залива. По-навътре в сушата има административни сгради, училище, магазини, там са и домовете на обитаващите базата пехотинци.

А още по-навътре в сушата, където се намира и полигон „Радио“, в мъртвото сърце на военноморска база „Гуантанамо Бей“, ще намерите лагер „Делта“. (Лагер „Екс-Рей“, с добилите печална слава открити звена от верига, винаги е бил разглеждан като временен. През април 2002 всички задържани в него бяха прехвърлени в новопостроения лагер „Делта“ — съоръжение, предназначено за по-дългосрочно използване.)

Лагер „Делта“ се състои от шест отделни лагера за задържане: лагери 1, 2, 3, 4, „Ехо“ и „Игуана“. Лагер 2 е известен още като „супермакс“ и в него държат само най-опасните затворници.

Затворници като молла Мустафа Заид.

Казано накратко, лагер „Делта“ е сгушен в самия център на най-тежко укрепената военна база на света, истински лабиринт от сгради от пенобетон, ограден от ограда, по която има бодлива тел, и охраняван от американски военни полицаи с непроницаеми лица.

Това е внушаващо страх съоръжение — и е едно от най-безрадостните места на света.

Но на някакви си 500 метра от най-външния периметър на лагера има нещо, което може да се намери само в американска военна база: игрище за голф.

При две тежко охранявани летища, от които да избира, Уест естествено предпочете игрището за голф.

— Познавам Гитмо… — каза той: седеше в пилотската кабина на „Халикарнас“, който се спускаше в нощното небе към залива Гуантанамо. След бързо зареждане с гориво в приятелски настроена Испания бяха излетели отново над Атлантика за четиричасов полет до Куба. — Бях там веднъж, след военни игри, които моята страна проведе съвместно с ГЕС. И ако щеш вярвай, но наистина играх голф… Господи, голф игрище във военна база. Работата е там, че няма много дървета и трасетата на последните няколко дупки — 16-а, 17-а и 18-а — са залепени верижно едно за друго, разделени само от някакви храсти. И са широки, прави и дълги — всяко по почти петстотин метра. Горе-долу дължината на самолетна писта. Какво ще кажеш, Скай Монстър? Ще се справиш ли?

— Ха! — изсумтя презрително Скай Монстър. — Следващия път, приятел, ми дай по-трудна задача.

— Чудесно. — Уест се обърна, за да излезе от кабината. — Ще се видим долу, на земята.

След две минути Уест се спусна в долния товарен отсек на „Халикарнас“, облечен изцяло в черно и пристегнал на гърба си крила от въглеродна нишка.

Зоуи вече го чакаше, също облечена в черно и също с крила на гърба. Прилепващият по тялото й комбинезон разкриваше най-хубавото в стройната й фигура. Слаба и едновременно съблазнителна, Зоуи Кисан бе красива и стегната.

— Надявам се да не бъркаш — каза тя.

— Номерът е в изненадата. Оръжията им са насочени към кубинците и седемстотинте затворници. Американците изобщо не допускат, че някой може да има глупостта да превземе „Гуантанамо Бей“ фронтално.