Матю Райли - Седемте смъртоносни чудеса

— Макс… Моментът е достатъчно труден и без всичко това. Изправени сме пред две от суперсилите в света. Висим на нокти. — Той пое дълбоко дъх. — Не мога да повярвам, че се налага да направя… устата ми не се отваря да го изговоря… че трябва да следя собствените си хора. Макс, искам да създадеш микровълнова комуникационна мрежа около този самолет. Мрежа, която да прихваща всички изходящи и постъпващи сигнали. Ако някой направи опит да се свърже с външния свят, искам да разбера това на секундата. Тази пробойна трябва да бъде запушена. Ще се справиш ли?

— Да, естествено.

— Това засега си остава между нас. И ще наблюдаваме изкъсо останалите.

Магьосника кимна, но каза:

— Имам още един проблем за теб.

— Да? — Уест уморено разтърка чело.

— Докато ти се измъкваше от Тунис с германската подводница, помолих Лили пак да поработи с Текста на Калимах. Странно, но тя казва, че езикът на текста става все по-труден и по-труден. Едновременно с това продължава да развива уменията си: фрагменти, които до вчера нищо не са й говорили, днес неочаквано придобиват смисъл пред очите й. Създава се впечатлението, че самият език на текста решава вместо нас в какъв ред можем да намираме частите.

— Добре. И?

— Тя прочете трите следващи записа — първият бе за Мавзолея, в него просто се казва: „Лежа редом с Фара“. Така… Следващите два се отнасят съответно до Статуята на Зевс в Олимпия и Храма на Артемида в Ефес… Като се имат предвид онези, които вече намерихме, новите записи образуват странна схема: Текстът ни води през Седемте чудеса на древния свят, като започва от най-новото към най-старото. Първи беше Колосът, който е построен последен, след това идва Фарът, после Мавзолеят. Следващите две — Статуята на Зевс и Храмът на Артемида — са поредните в хронологическата верига, вървяща към отдалеченото минало.

— Средните по възраст Чудеса. — Уест кимна. — И казваш, Лили вече може да чете записите за тях?

— Да. В резултат на което разбрахме за няколко много сериозни проблема.

И Магьосника разказа на Уест за какво става дума.

Уест го изслуша смръщен и дълбоко замислен.

— По дяволите… — каза накрая. — Искам среща с всички в салона. Време е да вземем някои трудни решения.

Екипът се събра в основния салон на „Халикарнас“.

Седнаха в широк кръг по седалките пред работните места по стените. Дори Скай Монстър се появи, преценил, че е безопасно да остави за известно време самолета на автопилот.

Уест взе думата.

— Окей, ето как стоят засега нещата. Губим с нула на две след два опита. В предишните две мисии бяха открити три от частите на Пирамидиона, но ние не разполагаме с нито една от тях… Само че още не сме съвсем мъртви. Може и да нямаме в ръцете си нито една част, но докато можем да ги виждаме и да събираме изписаното върху тях, все още имаме шанс, та макар и малък.

— Много, мноооого малък — уточни Стреч.

Уест му хвърли поглед, способен да вледени вода.

Стреч побърза да се поправи:

— Извинявам се. Продължи, ако обичаш.

И Уест го направи:

— Дотук Текстът на Калимах бе отличен водач. Преведе ни прецизно до частите от Колоса, от Фара и от Мавзолея… Но сега — сериозно продължи той, — сега Лили успя да преведе следващите два записа и се оказва, че имаме проблем.

Щракна един ключ и на спуснатия до стената екран се появиха следващите два записа от Текста на Калимах. Съдържанието им бе следното:

Зоуи първа забеляза проблема.

— Няма за какво да се заловим — обади се Фъзи.

— Нещо повече — допълни Стреч. — Създателите на първия куплет дори не знаят къде е отишла статуята на Зевс. Това е абсолютно задънена улица.

— Ти винаги се залавяш за негативното, нали, израилтянино? — озъби се Мечо Пух. — След всичко, което направиха Магьосника и Ловеца, продължаваш да нямаш вяра в тях, така ли?